— Джейс — започна Ейми, докато го наблюдаваше как опитва ароматната риба, — всички на острова изглежда знаят къде съм спала снощи.
— На Сейнт Клер пазим в тайна миналото си, не настоящето. Тази риба е наистина фантастична, Ейми. Във вино ли си я мариновала?
— Да не би ти да си се похвалил със случилото се снощи? — настръхна тя.
— А ти как мислиш? — Той си сипа още салата, за трети път.
— Иска ми се да мисля, че не си постъпил като някой хлапак — обясни подразнена Ейми. Откакто бе получила бележката, бе станала доста раздразнителна и го съзнаваше. Реши, че има основателна причина. Събитията започваха да излизат от контрол.
— Всички момчета са хлапаци по душа — ухили се непринудено Джейс, но шеговитото му изражение се стопи веднага щом забеляза руменината по бузите й. — Мила, не ме гледай по този начин. Шегувах се. Разбира се, че не съм разказал на половината остров какво се е случило снощи. Успокой се, за Бога. Вече ти казах, че Сейнт Клер е много малък остров.
Тези думи не я успокоиха.
— Джейс, чувствам се много неловко. Задължена съм ти, че снощи се опита да ми помогнеш…
— Като жена би трябвало да знаеш, че не беше проява на алтруизъм — отвърна рязко той и присви очи. — Какво става, Ейми? Ставаш все по-нервна. След още пет минути ще трябва пак да спасявам чашите.
— Изобщо не е смешно!
— Знам, извинявай. Мила, кажи ми какво не е наред. Да не би да се притесняваш заради Хейли? Страхуваш се, че той няма да дойде и ще се окаже, че напразно си идвала ли?
Тя преглътна и посегна към виното, докато мислеше за смачканата салфетка, скрита в куфара й.
— И това също — измърмори Ейми.
Джейс кимна, сякаш това бе обяснението за лошото й настроение.
— Колко ще го чакаш? — попита той, доколкото бе възможно с небрежен глас.
— Не съм сигурна. — По дяволите, защо се чувстваше виновна, че го лъже? Все пак срещата с Дърк Хейли си беше нейна грижа. Беше дошла на Сейнт Клер по работа. Връзката й с Джейс нямаше нищо общо. Дали? Не му дължеше нищо, дори обяснение.
— Седмица? Две седмици? Колко?
— Вече ти казах, че не знам! Защо питаш, Джейс? Какво значение има?
Той я погледна.
— За съжаление има.
— Какво трябва да означава това „за съжаление“? Да не би да очакваш пристигането на друга туристка утре? Да не се окаже, че преча? — попита Ейми с горчивина.
— Разстроена си заради случилото се снощи, нали? — попита учуден Джейс.
— Именно. — Поне това бе истина. Всеки път, когато си спомнеше за предишната вечер, тя наистина се разстройваше. — Не съм дошла на Сейнт Клер, за да си търся любовник.
Той се наведе над чинията.
— Това ми е ясно. Също така не си дошла и да ми готвиш, нали?
— Не съм — въздъхна Ейми.
Джейс вдигна поглед и се усмихна предпазливо.
— Ейми, това е най-вкусната храна, която съм опитвал, откакто се помня. Ако обещая да не те нападам довечера, ще престанеш ли да ми се караш и ще ме оставиш ли да й се насладя на спокойствие?
Тя остана с отворена уста, след като чу тази необичайна молба. След това най-неочаквано усети как в нея напира смях. Той нахлу в морскосините й очи и Ейми изви изразителните си устни.
