Войната на Либърти

Инсталацията Джейкъбс беше вградена в една планина, от другата страна на Мар Сара спрямо големите градове. Тя не бе включена в нито един от планетарните архиви, които Майкъл Либърти бе открил, но Менгск знаеше за нея.

Някъде из тази инсталация се намираше компютър с информация. Менгск заяви, че не знаел какви са данните, но бил сигурен, че са важни. И знаел, че имал нужда от тях. Освен това, той бе сигурен, че Рейнър щеше да отиде и да ги вземе за него.

Всичко това накара Майк да се зачуди какво ли друго знаеше Менгск. То накара репортера да се замисли и за онези дълбоки кратери по повърхността на Чау Сара. И на другата планета ли бе имало подобни места, неизвестни за повечето от хората, но светещи като маяци за Протосите? Дали Менгск бе знаел и за тях?

Майк внезапно изпита усещането, сякаш се намираше в епицентъра, където щеше да избухне ядрен взрив, а часовникът на бомбата вече бе започнал обратното броене.

Планетата бе започнала да се разпарчетосва. Той виждаше разрушенията по екраните на спускателните кораби, които бяха докарали Рейнър и бойните му отряди. Километри от бившите обработваеми почви вече бяха залети от пълзящото вещество, един пулсиращ жив организъм, който покриваше земята и забиваше пипалата си дълбоко в скалите под нея. Странни творения изпъстряха пейзажа на точки като изопачени гъби, а подобни на скорпиони същества събаряха и поглъщаха всичко по пътя си. Той различаваше глутници от одраните, кучеподобни зерглинги, насочвани от по-големите, змиевидни хидралиски. А веднъж, на хоризонта се мярна ято от неща, които приличаха на органични оръдия с криле.

Пълзящото вещество още не беше стигнало до инсталацията Джейкъбс, но странните кули на Зергите вече се забелязваха на хоризонта. Предните врати бяха отворени и мъже се опитваха да напуснат комплекса. Спускателният кораб попадна под обстрел, докато оставяше Рейнър и войниците му. Дори в относителната безопасност на бойната броня от нисък клас, предназначена за техници, Либърти се поколеба.

Не правя това за Менгск, каза си той. Правя го за Рейнър.

Пазачите изпитваха по-голямо желание да избягат, отколкото да се бият, и пехотинците на Рейнър ги разпръснаха с лекота. Майкъл Либърти последва грамадните бронирани фигура в самата база.

Съпротивата се увеличи, веднага щом влязоха вътре. По стените бяха накачулени отбранителни оръжия, а на всеки ъгъл изскачаха изникващи кули. Рейнър изгуби двама души, преди да стане предпазлив.

— Трябва да открием някой от компютрите, които ги контролират — заяви Майк.

— Да — съгласи се Рейнър. — Но съм готов да се обзаложа, че той се намира от другата страна на тези оръжия.