Отровни думи
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: malory-anderson family saga #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отровни думи». Краткое содержание книги:
На търга в публичния дом я купува за любовница младият богаташ лорд Дерек Малори. Той не подозира, че момичето е от благородно потекло, но нейната невинност и вродена изтънченост пленяват сърцето му.
ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Градската къща бе много хубава, обзаведена с вкус, но това не успокои Келси. Вече не знаеше какво я очаква занапред след ужасните последни дни, които бе преживяла.
Кочияшът на Дерек бе пристигнал в Бриджуотър рано сутринта тъкмо преди тя да тръгне на ежедневното си пътешествие към града. Девойката си помисли, че той и носи съобщение от Дерек, ала мъжът заяви, че му е наредено да я закара в Лондон. Нямаше никаква вест от новия й господар. Никакви обяснения защо я бе изоставил на произвола на съдбата през тези дълги пет дни. Кочияшът не знаеше нищо, бяха му заповядали само да я откара в Лондон.
Келси бързо опакова багажа си, заедно с малкото неща, които си бе набавила по време на краткия си престой. Помоли кочияшът да я закара първо в Бриджуотър, за да предаде последната рокля, която за щастие бе довършила късно през нощта.
Бе завършила първите пет рокли само за три дни и шивачката бе толкова доволна от работата й, че й бе дала още три, като й заплати допълнително две лири.
Така че в момента имаше пари и сама заплати обяда си. Дори си купи малко храна… за всеки случай. Не можеше да забрави ужаса, който бе изживяла първия ден, когато откри, че е оставена сама, без пари и без храна.
Дерек Малори ще трябва да й обясни доста неща и девойката си каза, че трябва да запази самообладание, докато изслушва оправданията му. Ала през целия път до Лондон възмущението й нарастваше и когато късно следобед пристигнаха в града, едва сдържаше гнева си. През последните дни се бе намръзнала в студената вила и сега пялото тяло я болеше. Раздразнението й се усили, когато разбра, че Дерек не е в къщата, за да я посрещне.
Кочияшът й помогна да се настани и запали камината. Къщата не бе голяма, но всяка от седемте стаи бе просторна и красиво обзаведена, а наблизо се намираше малък парк. На долния етаж имаше отделна кухня, стая за прислугата, трапезария с маса за шестима, салон, малък кабинет, а на горния — две спални.
Фактът, че къщата бе напълно обзаведена — в кабинета имаше библиотека с книги, по стените висяха няколко картини, по масичките бяха разпръснати различни украшения, кухнята бе оборудвана с кухненски съдове, прибори, килерът бе пълен с продукти, а спалните на горния етаж бяха проветрени и леглата бяха покрити с чисти покривки и снабдени с фино спално бельо — означаваше, че домът е обитаем. Келси си припомни, че много от благородниците имаха навик да дават под наем къщите си в Лондон за няколко месеца, докато бяха в провинцията или пътуваха в чужбина.
До по-голямата спалня имаше просторна, модерно обзаведена баня, истински разкош в сравнение с неудобната вана във вилата и тя си каза, че с удоволствие би се изкъпала в топлата вода.
Девойката не откри приготвена храна, затова хапна от това, което бе купила в странноприемницата. Имаше много продукти и можеше да си сготви топло ястие, но нямаше сили за това, а и отново я втресе. Бе изстинала от дългите разходки до Бриджуотър и обратно. Тя се сви на кушетката в салона и се унесе, затоплена от огъня в камината. Ала когато входната врата се отвори, Келси се събуди и леко се повдигна.
Очите й бяха замъглени от съня, косата й бе разпиляна по раменете, а носът й бе запушен от силната хрема. Тя го издуха силно в кърпичката, която постоянно стискаше в ръката си. В този миг Дерек се появи пред нея. Господи, бе забравила колко красив бе този мъж!
— Здравей, Келси — нежно се усмихна той. — Не е ли малко рано за сън? Или пътуването е било твърде уморително?
Девойката кимна, а сетне поклати глава. По дяволите, точно сега ли трябваше да дойде, когато не се бе разсънила?
— Щях да дойда по-рано — продължи той, — ала сватбеният прием, на който се бе събрало цялото ми семейство, продължи по-дълго и нямаше как да се измъкна. За Бога, какво се е случило с носа ти?
Тя примигна. Пръстите й неволно докоснаха зачервения и подут нос. Докато беше във вилата нямаше време да се оглежда, но можеше да си представи каква картинка представлява.
— Настинах — започна тя и в същия миг гневът, насъбрал се през последните дни, избухна с пълна сила. — Странно, нали? Простудих се по време на разходките си до Бриджуотър и обратно. Може би ще попиташ защо съм постъпила толкова глупаво, като съм се разхождала в този студ? Ами, разбираш ли бях гладна и тъй като във вилата нямаше никаква храна, трябваше сама да си я набавя. Разбира се, нямах никакви пари, така че трябваше да си намеря някаква работа, ако исках да не умра от глад.