Якешину

— Скочила през задния балкон и когато се осъзнала, лежала на улицата. Но не можа да ни обясни как така е успяла да се събуди, за разлика от останалите. Попитахме я защо не се е наранила, след като е скочила от балкона, и тя ни обясни, че завързала на парапета една завивка и се спуснала по нея. Да, ама преди това каза, че е скочила. Пък и как е имала време да завързва завивки? И как се е оказала в безсъзнание? Изглеждаше напрегната и гузна; отвърна, че сигурно е припаднала…

— После разбрахме, че пожарът най-вероятно е започнал от спалнята на Йоичи сан — каза собственикът. — Един съсед видял някаква жена да тича навън от портата още преди идването на огнеборците. Не преставахме да разпитваме Хару какво точно се е случило, и всеки път тя ни разказваше различна история. Накрая ни заяви, че не можела да си спомни.

Очите на собственика се изпълниха с отчаяние. Двамата с жена му стояха на разстояние един от друг, но заедно в срама си, с наведена глава.

— Накрая взехме да мислим, че Хару сама е подпалила къщата…

— Ако съдията я признаеше за виновна, щяха да я изгорят на клада — поясни бащата.

— Нас също — добави майката.

В случаите на тежко престъпление семейството на извършителя споделяше наказанието му.

— Значи подозренията са си останали между вас — каза Сано. Двамата кимнаха. — А после какво стана?

— Първо се държахме така, все едно не се беше случило нищо нередно… Хару ни беше единствено дете. Обичахме я… — собственикът преглътна с мъка. — Но не можехме да понесем да я гледаме и да си мислим, че вероятно е убийца. Хару сигурно се беше досетила какво изпитваме, защото се промени. Беше много добро момиче, но после…