Кралица Марго
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Маргьорит дьо Валоа #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Пройкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Кралица Марго». Краткое содержание книги:
— Лично той. С него са Марсел, бившият прево на търговците, и Шорон, настоящият прево. Тези двамата трябва да вдигнат на крак градските отреди. Ето, погледнете, капитанът на кварталната стража излиза на улицата. Наблюдавайте внимателно какво ще направи.
— Той чука на всяка врата. Но какво има на вратите, на които чука?
— Бял кръст, млади човече, кръст, подобен на този, който ние имаме на шапките си. Едно време предоставяха на господа грижата да различава вярващите. Днес сме много по-цивилизовани. Спестяваме му тази грижа.
— Но всяка къща, на която тропа, се отваря и оттам излизат въоръжени буржоа.
— Той ще почука и на нашата и ние на свой ред също ще излезем.
— И целият този народ е на крак, за да убият един-единствен стар хугенот! — възкликна Коконас. — Дявол да го вземе, това е срамно! Това е работа за убийци, а не за воини!
— Млади човече — каза Морвел, — ако старците не ви са по сърце, можете да си изберете млади. Ще има за всички вкусове. Ако презирате камите, можете да си послужите с шпага, тъй като хугенотите не са, от тези, дето ще се оставят да ги заколят, без да се защищават. И вие много добре го знаете, че стари или млади, хугенотите не се предават лесно.
— Как, всичките ли ще ги избием? — провикна се Коконас.
— Всичките.
— По заповед на краля?
— По заповед на краля и на херцог дьо Гиз.
— И кога ще стане това?
— Когато чуете камбаната на Сен-Жермен л’Оксероа.
— Аха, значи, затова този любезен германец, човекът на херцог дьо Гиз… как се казваше той?
— Господин дьо Бем?
— Точно той. Значи, затова господин дьо Бем ми каза да изтичам веднага още при първия сигнал за тревога?
— Нима се срещнахте вече с господин дьо Бем?
— Да, видях го и говорих е него.
— Къде?
— В Лувъра. Той ме въведе вътре и ми даде паролата, както и…
— Погледнете!
— Дявол да го вземе, това е самият той!
— Искате ли да му кажете нещо?
— Бога ми, не би било лошо.
Морвел отвори тихо прозореца. Бем действително минаваше с двадесетина души.
— Гиз и Лотарингия — каза Морвел.
Бем се обърна и разбирайки, че викат него, се приближи.
— Аха, тофа сте фие, господин дьо Морфел!
— Да, аз съм. Кого търсите вие?
— Търся странноприемница „А ла Бел-Етоал“, за да уфедомя един господин Гогонас.
— Ето ме, господин дьо Бем — обади се младият човек.
— А, топре, топре… Фие сте котов.
— Да, какво трябва да правя?
— Тофа, което фи каже господин Морфел. Да се покашете топър гатолик.
— Чухте ли? — запита Морвел.
— Да — отговори Коконас. — Но къде отивате вие, господин дьо Бем?
— Аз ли?… — запита господин дьо Бем, смеейки се.
— Да, вие.
— Аз ще отида да каша една тумишка на адмирала.
— Кажете му и две, ако трябва — намеси се Морвел! — И този път, ако се надигне след първата, дано не стане при втората.
— Пъдете спогоен, господин дьо Морфел, пъдете спогоен. И подкофете топре този млад човек.
— Да, да, не се безпокойте. Коконас са хитри копои, а добрите кучета добре ловуват.
— Дофиждане.
— Вървете.
— А фие?
— Започнете лова, а ние, както става в такива случаи, ще дойдем за изкормването.
Дьо Бем се отдалечи и Морвел затвори прозореца.
— Чухте ли, млади човече? — запита Морвел. — Ако имате някой личен враг, дори и да не е съвсем хугенот, сложете го в списъка и той ще мине с другите.
Коконас, по-замаян от когато и да било от всичко, което виждаше и чуваше, гледаше ту съдържателя, който заемаше войнствени пози, ту Морвел, който спокойно измъкна от джоба си един лист.
— Ето моя списък — каза той. — Триста души. Ако всеки добър католик извърши тази нощ една десета от работата, която ще свърша аз, утре няма да има нито един еретик в кралството.
— Шт! — каза Ла Юриер.
— Какво има? — запитаха едновременно Коконас и Морвел.
Чуха първия удар на камбаната от Сен-Жермен л’Оксероа.
— Сигналът! — извика Морвел. — Значи, са избързали. Бяха ми казали, че ще започне в полунощ. Толкова по-добре. Когато е за славата на господа и краля, по-добре часовници, които избързват, отколкото които изостават.
И действително, те чуха зловещия звън на черковната камбана. Скоро отекна първият изстрел и почти веднага след това светлината на няколко факли огря улица Арбр-Сек.
Коконас прокара ръка по овлажнялото си чело.
— Започна се! — извика Морвел. — На път!
— Един момент, един момент — каза съдържателят. — Преди да тръгнем на поход, да се погрижим за сигурността на дома, както се казва по военному. Не искам да заколят жена ми и децата ми, докато ме няма. Тук има един хугенот.
— Граф дьо Ла Мол? — сепна се Коконас.