Рийган
- Автор: Деверо Джуд
- Серия: james river #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Митев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рийган». Краткое содержание книги:
Тя се бранеше, не искаше да се подчини, показвайки воля, ала когато усети устните му, съпротивата рухна.
— Ще правиш това, което аз ти казвам — чу тя нисък, заплашителен глас. Вдигна я високо и започна да я целува по шията. — Ще ми принадлежиш дотогава, докато ми харесва.
Тя отметна със затворени очи глава назад и се остави безволево в ръцете му. Не знаеше как щеше да се отскубне от този мъж, който с такава лекота обладаваше тялото й.
— Ти ми принадлежиш — шепнеше Травис. — Намерих те на улицата и затова ми принадлежиш. Той я отмести към стената, докато тя се вкопчваше с ръце в раменете му и забиваше пръсти в плътта му през ризата, привличайки го още по-плътно до себе си.
Лявата му ръка се плъзна по хълбоците й, галеше бедрата й, вдигна краката й и ги постави на хълбоците си. Тя се уви около него с двата си крака, заби нокти в гърба му, висеше на тялото му като на мраморна колона, докато той галеше хълбоците й.
Ръцете му я милваха, играеха си с нея. Обзе я луда страст. Не забеляза кога той разкопча колана си и събу панталона. Хвана я с две ръце за хълбоците, вдигна я високо във въздуха и я постави върху члена си. За миг тя отвори очи.
Вилнееше с двете си длани из косата му, докато той без усилие я вдигаше и спускаше все по-бързо, докато почти не закрещя от сладостно изтръпване. Когато впи устни в нейните, краката й се сплетоха здраво около него, а телата им бяха обхванати от могъщата конвулсия на върховното удоволствие.
После тя бавно се съвзе от този транс. Тялото й беше само лепкава маса върху яките, мускулести бедра на Травис. Той целуна нежно окъпания й в пот тил, докато все още я държеше на ръце. Отнесе я като малко дете в леглото и я положи в него така, сякаш беше крехка, незаменима скъпоценност.
Бавно съблече ризата си като се олюляваше, сякаш беше останал без сили и легна при нея.
— Още една пропусната вечеря — измърмори той, но изглежда не съжаляваше искрено. Притегли я към гърдите си и окъпаните им в пот тела прилепнаха едно към друго.
— Няма да ти позволя да ме напуснеш. Никога… — прошепна той преди сънят да ги надвие.
ГЛАВА ОСМА
На следващото утро тя не искаше да го погледне, защото усещаше самодоволното му изражение. Изглеждаше толкова самоуверен, че й идваше да го халоса с нещо. Очевидно си въобразява, че вече познава и кътните й зъби, че я владее изцяло и му стига да мръдне пръста си, за да му се подчини.
Така й се искаше да изтрие тази самоувереност от лицето му. С какво наслаждение би наблюдавала как му се изплъзва онова, което си въобразява че му принадлежи по право.
Когато закусваха, на вратата се почука кратко и влезе Сара Трамбъл.
— Ах! — възкликна тя. — Моля за извинение! Мислех си, че вече сте на палубата или при болните!
— Седнете при нас, Сара — покани я Травис — и хапнете един залък. — И погледна Рийган така, сякаш прекрасно разбира какво е в душата й.
Сара втренчено гледаше муселина, който беше завършила едва вчера. Като се позасмя и хвърли ироничен поглед към Травис, тя каза:
— Ако ще се отнасяте винаги така с труда ми, Травис, може да си спестите парите за шиенето.
Травис прокара ръце през косата си и каза през смях, докато Рийган, цялата изчервена, гледаше настрани:
— Ще се постарая да се владея. Сега ви оставям сами. Капитанът плава с непълен екипаж и има нужда от мен като временен работник. Макар че — добави той ухилено — днес се чувствам малко изморен. — Целуна по бузата Рийган, която извърна лицето си, и напусна каютата.
Сара го изпрати с дълбока въздишка:
— Ако имаше още мъже като него, бих могла да се простя с моминството.
Ако Рийган беше научила някои цветисти ругатни, тя сигурно щеше да ги употреби сега, но само попита с ехиден тон:
— Днес нямате ли никаква работа?
Сара не се разсърди на тази забележка. Тя само се усмихна и каза:
— Ако ми принадлежеше, и аз щях да бъда ревнива.
— Да принадлежи на мен…? — Рийган си пое припряно въздух и каза с малко по-спокоен тон: — Травис Станфорд не принадлежи на никого. — После се залови да разтребва масата.
Сара я погледна и реши да смени темата:
— Познавате ли мъжа отсреща, госпожо Станфорд?
— Дейвид Уейнрайт ли? Двамата само разговаряхме малко. Един бегъл познат, би могло да се каже. Как е той?
— Нямам представа. Но аз седях напоследък два дни във вашата каюта, за да шия новите ви рокли, и не чух никакъв шум от съседната. Помислих си, че господин Уейнрайт ви помага при обслужването на заболелите от морската болест пасажери.
Рийган свъси чело и реши да провери какво става. Тя се извини на Сара и излезе от каютата. Макар че цели два дни обонянието й беше притъпено от миризмата на повърнати ястия, тя едва издържа вонята, която я лъхна, когато отвори каютата на Дейвид. Постоя известно време на прага, докато очите й свикнат със здрача, който цареше в помещението.