Пепел от светове
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пепел от светове». Краткое содержание книги:
Когато десетте хиляди илдирийци, които се бяха опитали да се измъкнат с бойния лайнер, бяха загубили надпреварата с фероуите, бе почувствал остра болка, докато всички тези невинни хора биваха изпепелявани, а душепламъците им — открадвани. Бе се замислил дали да не тръгне с тях, но повече от един милион от неговите загубили дома си хора бяха тук, на Илдира, и той нямаше да си тръгне, преди да намери начин да ги спаси.
Докато седеше така, потънал в мисли, тал О’нх често се присъединяваше към него. Понякога седяха един до друг часове наред, без да проговорят — просто черпеха сила от присъствието на другия. Лицето на стария ветеран все още носеше раните и изгарянията, причинени от фероуите; едната му очна ябълка беше празна, а другото му око — млечнобяло и невиждащо, отчасти покрито от съсухрения клепач.
След като го назначиха за губернатор на Хирилка, Райдек’х бе посетил планетата си, а също така и всички отломъчни колонии в Хоризонтния куп, придружен от тал О’нх и една септа бойни лайнери. Срещата им с разярения Руса’х и неговите огнени кълба бе умъртвила всички екипажи от Слънчевия флот, бе унищожила два от лайнерите и бе изгорила зрението на тала.
Слепотата би накарала повечето илдирийци да полудеят, но О’нх бе силен. Оранжевите отблясъци на малкия огън, запален пред входа на мината, играеха по лицето му и той ги усещаше, макар че не можеше да ги види.
— Мога да го понеса — каза на Райдек’х. — Много отдавна си помислих, че може да загубя и другото си око, и се заставих да настроя съзнанието си така, че никога да не се поддавам на безпокойството и страха. Човешките същества могат да понесат тъмнината, стига да решат, а щом те могат да я преживеят, значи и аз мога.
— Много си смел, тал О’нх.
Ветеранът махна пренебрежително с ръка.
— Просто имам опит. Ти също ще намериш кураж, когато ти потрябва.
— Ще имаме нужда от нещо повече от кураж, за да прогоним Руса’х и неговите фероуи.
— Ти имаш това, от което имаш нужда. Ти си истинският губернатор на Хирилка, а Джора’х е истинският маг-император — титли, които Руса’х се опитва да си присвои, но няма да успее.
Младежът кимна, но си спомни, че талът не може да го види, и каза:
— Ще запазя надеждата си, щом ти съветваш така.
Слепият тал се наведе по-близо към огъня и протегна ръце, сякаш се опитваше да привлече светлината в кожата си.
— Има реална причина да запазим увереността си, губернаторе. Макар че магът-император изчезна, знаем, че не е мъртъв. Все още усещаме присъствието му, колкото и далеч да се намира. Джора’х е жив.
Райдек’х се замисли. Когато предишният маг-император се бе отровил, цялата им раса бе почувствала съкрушителна вълна от умствен шок и нещастие. По същия начин всички илдирийци щяха да почувстват смъртта на Джора’х като остър дисонантен писък през тизма. Значи Джора’х бе жив… но къде се намираше?
— Дали ни е изоставил?
— Не вярвам. Най-вероятно има нещо, което му пречи да се върне.
Магът-император бе изчезнал, Миджистра бе загубена, а фероуите бяха завладели Призматичния палат… това като нищо можеше да се окаже най-голямото изпитание в цялата история на империята. Райдек’х знаеше, че е време да демонстрира увереност и да повдигне духа на стария ветеран.
— Тал, имаме всички възможности да оправим нещата. Кълна се, че ще го направим.
21.
Магът-император Джора’х
Джора’х се взря в Нира, докосна бузата й за последен път и с твърдо изражение се обърна, за да последва адмирал Диенте и стражите. Диенте. Магът-император не даде никакъв признак, че е забелязал мъжа, който бе устроил засада на флагманския му кораб.
Твърдението на адмирала, че изпълнява заповедите на председателя, не го освобождаваше от вината му. В изпълнение на въпросните заповеди Диенте можеше да е обрекъл Илдирийската империя на гибел — да е оставил всички поданици на Джора’х да бъдат погълнати от фероуите.
Лицето на тъмнокосия адмирал беше безизразно.
— Приключихме проверката и анализа на бойния ви лайнер, маг-императоре. Всичко функционира, така че сме готови да потеглим.
— Значи сте поправили щетите, нанесени от корабите? — попита Джора’х, загледан право пред себе си. — Сигурен ли сте, че разбирате системите на Слънчевия флот?
Отговорът на Диенте бе отсечен и ясен:
— Нашите инженери научиха много неща за илдирийските бойни лайнери в движение, докато помагаха при поправката на много от вашите кораби след битката с хидрогите тук. Сега се възползвахме от тези познания. — Замлъкна, а после добави с извинителен глас: — Изстрелите ни бяха грижливо прицелени, за да нанесат колкото се може по-малко щети.