Подаръци за зимния празник

Той изобщо не можеше да си представи, какво може да отговори на това. Да вие явно нямаше смисъл. И вместо това той се приближи още малко към нея.

Тя внимателно го погледна.

— Някои момчета след като чуят това се плашат и бягат. Това не е заразно.

Роик трескаво преглътна.

— Аз не бягам.

— Виждам. — Тя потърка темето си със свободната ръка. От прическата й падна листче от орхидея и легна на покритото с бархет рамо. — Част от ума ми иска медиците да намерят някакво лекарство. А другата част казва: по дяволите всичко това. Всеки ден — това е подарък. И що се отнася до мен, аз късам опаковката и го консумирам на място.

Той потресено я гледаше. Пръстите му рефлекторно се свиха, сякаш ако не я държеше достатъчно силно, щяха да я отведат от него още сега. Той се приближи още, взе от рамото й нежното листо и го притисна към устните си. А след това дълбоко, изплашено въздъхна и попита:

— А можеш ли да ме научиш как се прави това?

Фантастичните й златни очи се разшириха.

— Ой, Роик! Не съм чувала по-деликатно изказано предложение в живота си. Колко е красиво… — Тя неуверено помълча. — Ъ… Това наистина беше предложение, нали? Още не съм сигурна, че говоря по бараярски.

Окончателно паникьосан, той изтърси, както се надяваше, по войнишки:

— Мадам! Да, мадам!

Това му донесе широка зъбата усмивка — не от онези, които вече имаше възможност да види. И на него също му се прииска да падне по гръб — само че не припаднал. Той се огледа. Слабо осветената стая беше осеяна със захвърлени чинии и чаши. От съседната стая се чуваха тихи разговори. Някъде в по-далечно помещение тихо биеше часовник. Роик не пожела да брои ударите му.