Научи ме да обичам
- Автор: Портър Мери
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Научи ме да обичам». Краткое содержание книги:
Дженифър не правеше изключение. Тя не можеше да гледа Лу как плаче. Смутена гледаше пълните, треперещи устни и сините детски очи, от които непрекъснато извираха сълзи, сякаш Лу имаше намерение да напълни с вода всички пресъхнали реки на Лос Анжелис.
— Лу! Успокой се! — Дженифър я прегърна нежно. — Престани да плачеш, помисли за бебето си! Сигурно искаш да имаш весело бебе?
— Имаш ли носни кърпички? — изхълца Лу.
— О — Дженифър влезе тичешком в къщата и се върна с цяло пакетче.
Лу изразходи три кърпички, докато можеше отново да говори.
— Напоследък много лесно плача — каза тя, укорявайки се. — Виновно за това е сигурно състоянието ми. Щом някой ме ядоса, просто трябва да заплача.
— Не искам да те ядосвам, мила моя — увери я разкайващата се Дженифър. — И естествено ще дойда с вас, щом толкова много искаш.
— Сигурно изглеждам ужасно — Лу потупа бузите си с една кърпичка. — Корабът тръгва след три седмици. Ще се погрижа за каютата ти, за да можеш на спокойствие да продължиш работата си.
— Това е страшно мило от твоя страна, Лу. Благодаря ти!
— Не е нужно да ми благодариш — отвърна Лу с достойнство. — За моята добра приятелка ще направя всичко.
9
Изведнъж времето започна да не стига на Дженифър. Тя искаше да приключи с всички договори, преди да излезе в отпуск. Често си идваше за храна вкъщи, вземаше си нещо и продължаваше да работи.
Една вечер преди лягане отиде до морето, за да се разтовари. Денят беше горещ и тя дишаше дълбоко свежия, малко хладен морски въздух. Забавляваше се като гледаше как Рекси играе с вълните.
Все още беше светло, но слънцето вече залязваше и оцветяваше хоризонта в огненочервено. В мислите си Дженифър беше вече на парахода. Започваше да се радва на пътуването. Добре щеше да й се отрази да може да се разведри и да има за компания мили хора. Забеляза също, че все повече започваше да мисли за Рекс. Колкото се стремеше да го види отново, толкова се и страхуваше от него. Вероятно не би й обърнал никакво внимание и би я третирал като някоя непозната. Никога нямаше да й прости, че беше наранила гордостта му.
Дженифър така беше потънала в мислите си, че не чу приближаващите се стъпки.
— Прекрасна вечер! — раздаде се внезапно познат мъжки глас.
С присвити очи погледна Патрик Норт, който бавно се отпусна върху пясъка до шезлонга й.
— Каква изненада да те видя — рече тя иронично. — На какво дължа рядката чест на твоето посещение?
— Исках отново да те видя — отвърна той пламенно и я погледна с толкова невинни сини очи, че водата би изглеждала мътна в сравнение с тях.
— Вече ме видя и можеш да си ходиш!
— Не бъди толкова сурова с мен, Джени. Все пак някога си ме обичала…
— Не напомняй за най-голямата грешка в живота ми — прекъсна го тя. — Да се заблуждаваш е човешко. Какво имаш да ми казваш, Норт? Моля те, бъди кратък, времето ми е скъпо.
Той стана и изтупа пясъка от панталона си.
— Защо не се омъжиш за мен, Джени? — попита я с такъв тон, сякаш ставаше дума за покана за обяд.
— Да се омъжа за теб? — изумена се втренчи тя в него. — Как ти хрумна тази луда идея? Ти си последният мъж на света, за когото бих желала да се омъжа.
— Все още ли си сърдита заради Медлън? Как може да си толкова злопаметна! Знам много точно, че все още не си намерила никого да ме замести, нито професионално, нито така — завърши той цинично. — За мен имаш много по-голямо значение от другите жени. Все пак никоя няма твоята класа.
— За съжаление, установяваш го сега, когато е станало късно — Дженифър се разсмя. — Учудва ме дързостта ти. Как се осмеляваш след всичко, което си ми направил, да се явяваш сега с предложение за брак?
— Всичко, което съм извършил, стана, защото исках отново да те спечеля — заяви той откровено.
— Нима си си въобразявал, че да ми откраднеш сценариите е най-прекият път да ме спечелиш отново? — присмя се тя.
Патрик пребледня.
— Кой ти каза това?
— Има ли значение? Знам, и това е достатъчно. Нямам нужда да мамя секретарката си, за да шпионирам, както си постъпил с малката Маги. Кражбата на сценариите също не можеш да отречеш. Разбрах, че ти си бил този, който ги е продал на „Хайлайтс“. Какво си преследвал с това, Норт? Мълчиш? Е, добре, ще ти кажа. Ти си нямал друга мисъл, освен тая да ни разделиш с Лаци. Понеже той работи в „Хайлайтс“, би трябвало да подозирам него.