![Донеси ми главата на принца [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/5/0/2/3/donesi-mi-glavata-na-princa-bg-download.jpg)
Донеси ми главата на принца [bg]
- Автор: Желязны Роджер Джозеф, Шекли Роберт
- Серия: Аззи #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Донеси ми главата на принца [bg]». Краткое содержание книги:
После Аззи нарисува магическите еврейски букви и запали свещите.
— Илит! — започна да припява той и така да подгъва коленете си, че Фрике не можеше да гледа. — Ела при мен, Илит!
В центъра на пентаграма нещо се раздвижи. Свещите изпускаха кълба цветен дим. Постепенно те се сляха, затанцуваха нагоре-надолу и се превърнаха в плътна фигура.
— Илит! — извика Аззи.
Но не беше. Съществото в пентаграма наистина беше жена, но с това се изчерпваше приликата с Илит такава, каквато я помнеше. Тази беше ниска и набита, с гърбав нос и оранжева коса. Тя скръсти ръце и го изгледа злобно.
— Какво искаш? — попита вещицата ядосано. — Извика ме тъкмо когато тръгвах за сборището! Ако не ме беше изненадал, щях да спра действието на магията ти. И без това не беше съставена правилно.
— Ти не си Илит, нали? — попита Аззи.
— Аз съм Милит — отвърна вещицата.
— От Атина?
— От Копенхаген.
— Безкрайно съжалявам — каза Аззи. — Мъчех се да повикам Илит от Атина. Изглежда нещо се е объркало в Централата.
Милит изсумтя, изтри една от еврейските букви на Аззи и на нейно място написа друга.
— Ако няма нищо друго…
— Ще се радвам, ако мога да ви изпратя обратно у дома — каза Аззи.
— Сама ще си отида. Кой знае къде ще ме изпратят нескопосаните ти заклинания!
Тя направи жест с две ръце и изчезна.
— Доста неудобно се получи — отбеляза Аззи.
— Изумен съм — каза Фрике, — че изобщо можеш да повикаш каквото и да било със заклинание. Последният ми господар, демонът Тродеус, изобщо не можеше да прави заклинания в събота.
— А защо, според теб? — попита Аззи.
— Преди да стане демон е бил равин — обясни Фрике.
Аззи отново направи заклинание и отново в центъра на пентаграма се появиха оцветените кълба дим. Само че този път вместо ниска и набита, оранжевокоса вещица, се появи висока и красива, чернокоса вещица с къса копринена нощница.
— Илит! — извика Аззи.
— Кой си ти? — попита тя и разтри очи. — Аззи, ти ли си наистина? Мили мой, трябваше първо да изпратиш вестоносец! Бях заспала!
— Това дреха за спане ли е? — попита Аззи, защото през прозрачната материя с цвят на праскова се виждаха пълните й добре оформени гърди, а когато я заобиколи отзад, и хубавият й задник.
— Късите нощници са последната сензация във Византия — обясни Илит. — Не мисля, че Ще намерят прием в Европа. Поне не скоро.
Тя излезе от пентаграма.
— Чудесно е, че те виждам, Аззи, но наистина ще ми трябват някакви дрехи.
— Виждал съм те и с по-малко от това — каза Аззи.
— Да, така е, но сега времето е друго. А и виж как се е вторачил в мен невъзпитаният ти слуга. Трябва да имам гардероб, Аззи!
— И ще имаш — извика Аззи. — Фрике!
— Да, господарю!
— Влизай в пентаграма!
— Господарю, мисля, че…
— Недей да мислиш. Прави, каквото ти казвам! Фрике изсумтя и пристъпи превил гръб в центъра на фигурата.
— Изпращам те в Атина. Вземи всички дрехи на дамата, които можеш да носиш. Ще те върна след няколко минути.
Илит каза:
— В преддверието има една тъмносиня рокля с кожена яка и три-четвърти ръкави. Моля те донеси ми я. И в малкия шкаф до кухнята има…
— Илит! — намеси се Аззи. — По-късно ще можем да вземем още дрехи, ако се окаже, че има нужда. Сега бързам.
Той вдигна ръце и произнесе заклинание. Фрике изчезна както мърмореше.
— Е, сега сме сами, Аззи! — каза Илит. — Защо не ме повика по-рано? Не сме се виждали от векове!
— Бях в Дупката. Загубих представа за времето — обясни Аззи.
Той заведе Илит до голямата кушетка недалеч от камината. Донесе й вино и поднос със сладки, които знаеше, че обича. Седнаха и Аззи пусна в действие една от малките си музикални магии, които извикват хор, пеещ популярните за времето мелодии. Той се вгледа в очите й.
— Илит. Имам проблем.
— Кажи ми всичко — подкани го тя.
Аззи й каза и забрави Фрике в продължение на няколко часа — толкова трескаво беше обяснението му. Когато най-накрая повика слугата си обратно, той се появи с прозявка, и по него висяха дамски дрехи.
Глава 5
Аззи заведе Илит в лабораторията, където на две мраморни плочи един до друг лежаха Принцът и Принцесата, сега вече напълно сглобени и наметнати с две ленени покривки за маса, тъй като той беше забелязал, че хората често изглеждат по-добре, ако са леко облечени, отколкото ако изобщо не са облечени.
— Хубава двойка, нали? — попита Аззи.
Илит въздъхна. Удълженото й подвижно лице беше красиво в един миг и зловещо в следващия. Аззи се опита да регулира възприятията си така, че да вижда само красивата й страна, но това никак не беше лесно — вещиците имат неясна цикличност на характерите. Аззи дълго време изпитваше противоречиви чувства към Илит. Понякога му се струваше, че я обича, а понякога, че я мрази. Понякога се стремеше да реши проблема, като го атакуваше фронтално, а друг път предпочиташе да го забрави и да се занимава с по-дребни неща — например как е най-добре да се разпространява Злото и как да се повиши ролята му в живота. Понякога — много често — изобщо не знаеше какво да нрави. Обичаше я, но не винаги я харесваше. Въпреки всичко тя беше най-добрата му приятелка и когато имаше проблем, винаги се обръщаше към нея.