Сара се вцепени от изумление. Неговите устни, прекалено меки за пират, докосваха нейните с изискана настойчивост. Дъхът й се сля с неговия и изненадващо приятна тръпка наелектризира тялото й. Но когато той прокара езика си по краищата на устните й, тя рязко се отдръпна и се разтрепери. Той я беше целунал! Този… негодник беше проявил наглостта да я целуне!
— Какво има, лейди Сара? — Гласът му беше станал дрезгав, очите му бяха потъмнели и в тях светеше опасно пламъче. Той вдигна ръка, за да я погали по бузата и докосна с палец долната й устна.
Издайнически трепет мина по тялото й, докато той галеше устната й с палеца си. Тя се мъчеше да се насили да изпита отвращение от неговия допир, но й беше трудно да мисли, когато той я докосваше.
— Разбира се… целували са ме и преди.
Той повдигна едната си вежда, като че не й вярваше.
— Който и да е бил, не е успял да те убеди, че си много привлекателна.
Мазолестият му палец се плъзна по нежната извивка на горната й устна.
— Кой беше той? Някой нищожен кривокрак ухажор, наскоро завършил гимназия ли? Някакво жалко лордче?
Този проклетник й се надсмиваше. Тя му хвърли смразяващ поглед.
— Той беше офицер от английската кавалерия, ако искате да знаете, и не беше нищожество.
Тя протегна ръка срещу него, за да го отблъсне. Но той хвана ръката й и я постави на врата си, като я задържа там, докато я гледаше с изгарящи от страст очи.
— Може и да не е бил нищожество, но не е бил достатъчно мъж, за да те задържи в Англия. И не го е бивало много да целува, макар че може и да греша. Във всеки случай се нуждаеш и от някой друг, за да направиш сравнение.
И преди тя да успее да го спре, той долепи отново устните си до нейните, а те бяха силни, властни и настойчиви. Този път нямаше и следа от нежност, те се впиваха като че това бе негово право, точно както би постъпил един пират. Тя вкопчи пръсти в косата му, желаейки да го отблъсне от себе си, но в този момент корабът се залюля и го тласна силно към нея, при което твърдите му бедра и стегнатият корем се долепиха до нея толкова плътно, че тя изохка. А когато несъзнателно разтвори устни, усети как езикът му прониква в устата й. И за неин най-голям ужас, това й се стори… много възбуждащо. И страшно вълнуващо. Тя се вцепени и го остави да изследва всяко кътче от устата й, а той движеше езика си с някакъв невероятен ритъм, докато тя забрави къде беше… и коя беше. И вместо да дръпне назад косите му, тя уви с пръсти къдравите му кичури, за да доближи главата му по-близо до своята. После затвори очи, а той впи устните си още по-силно в нейните и я завладя, както бе завладял „Частити“.
Целувките на полковник Тейлър бяха по-предпазливи и неуверени, като че се боеше да не изплаши плячката си. Бог да й е на помощ, но й харесваше тази арогантност на капитан Хорн. Както и страстните движения на езика му… и пръстите му, които галеха гърба й, като я притегляха все по-близо… и по-близо…
Тази целувка продължи цяла вечност, а колкото повече продължаваше, толкова по-настървена и настойчива ставаше. Ръцете му се плъзнаха първо надолу към бедрата й, после нагоре към гръдния й кош и започнаха да я опипват с въртеливи движения, а палецът му докосваше върховете на гърдите й.
Като откъсна устните си от неговите, тя извика:
— Не бива да ме пипате така! Не бива!
Той дишаше учестено и я гледаше с пламнали от страст очи.
— Защо да не бива?
— Защото не е… прилично!
Той я погледна развеселен. После отметна един кичур от косата си, която бе паднала върху челото му по време на тяхната бурна, сладострастна целувка.
— Никога ли не вършите нещо неприлично, лейди Сара?
Лейди Сара! Значи затова го правеше! Искаше да я унижи, защото брат й беше граф. Значи е била същата хитра тактика, както целувките на полковник Тейлър, и тази констатация я накара да изтрезнее.
— Не съм лейди Сара. Няма такава личност. — Тя отвърна лице от него. — Аз съм госпожица Уилис.
— Не, не си госпожица Уилис. — Като хвана брадичката й, той я принуди да го погледне. — Госпожица Уилис е прекалено целомъдрено име за жена, която може да изпитва такава бурна страст.
