Лъки
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Цочева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лъки». Краткое содержание книги:
Красивата непозната го предизвиква, променя го, изпълва го с мечти — а после изчезва безследно. Но Лъки трябва да я намери на всяка цена, защото след пожара в компанията „Тайлър Дрилинг“ тя се оказва единственото му алиби.
И неговият единствен шанс да открие голямата любов на своя живот…
Почувствал я пак в ръцете си след повече от седмица, усетил отново сладостта и аромата й, Лъки не успя да сдържи обхваналата го с нова сила незадоволена страст. Притисна тялото си към нейното, езикът му бясно проникна дълбоко в устата й, бедрата му потърсиха нейните, цялото му тяло я искаше, искаше, искаше…
Изведнъж той сякаш дойде на себе си, изправи глава и й се усмихна. Нежно погали с език ъгълчетата на устните й, сякаш за да задържи вкуса от целувките й и нежно прошепна:
— Ти си, наистина си ти! Бих те познал навсякъде.
— Какво правиш!
— Опитвам се да открия най-лесния начин, за да проникна под блузата ти — намръщи се, като видя копчетата на гърба. — По-късно.
Тя повдигна ръка към устните си и несигурно ги докосна.
— Не трябваше да ме целуваш по този начин, господин Тайлър.
— Майка ми ми казва, че постоянно правя неща, които не би трябвало да върша. Съвестта ми обикновено не говори на много висок глас. Понякога дори не го чувам. — Той й се усмихна чаровно и закачливо и отново сведе глава за целувка.
Девън го отблъсна.
— Моля те, недей…
— Защо?
— Защото не искам да го правиш.
— Лъжкиня!
— Как се осмеляваш…
— Искаш ме точно толкова, колкото и аз теб.
В очите й проблеснаха мълнии — от онези бели, ослепителни мълнии, след които обаче никога не вали. Тя го заобиколи и се насочи към вратата, която водеше обратно към коридора. Преди да успее да я отвори, той се пресегна през рамото й и подпря вратата с ръка.
Лицето й замръзна в недружелюбна, войнствена гримаса.
— Не зная какво се надяваш да спечелиш, като ме намери, господин Тайлър, но искам да ти кажа, че ще бъдеш горчиво разочарован. Случилото се миналата седмица беше неволна грешка.
— Ще трябва да бъдеш малко по-конкретна. За какво говориш? За боя в кръчмата, или за нощта, която прекарахме заедно.
— Нощта… която прекарахме заедно — повтори тя като едва не се задави, докато произнасяше думите. — Искам да забравя, че това изобщо се е случило.
— Съжалявам. Няма начин, Доуви.
— Престани да ме наричаш Доуви! Сега, когато знаеш, че това не е истинското ми име, то звучи страшно нелепо.
— Точно така. Не мога да си обясня как ти повярвах, че жена като теб може да има толкова причудливо име.
— Ако продължиш да ми досаждаш, ще се наложи да извикам…
— Охраната? Страхотно, извикай ги. Сигурен съм, че разговорът ни страшно ще им хареса.
Хитростта му успя. Той я наблюдаваше, докато тя очевидно обмисляше различните възможности и ги отхвърляше една но една. Най-накрая скръсти ръце, погледна нагоре към него и остро запита:
— Е, добре. Какво искаш?
— Ако все още не си разбрала, притисни ме силно към себе си.
Очите й се спуснаха надолу по тялото му и бързо се върнаха нагоре, за да срещнат неговите.
— Като оставим настрана очевидното — гласът й бе груб и неприветлив, — какво наистина искаш?
— Да поговорим. Но не тук. Можем ли да отидем някъде?
— Има едно кафене отсреща.
— Чудесно. Не съм обядвал. Да вървим.
— Какво искаш? — попита я Лъки през масата, облицована с тюркоазенозелени на цвят плочки.
— Нищо.
Той се обърна към сервитьорката:
— Един чийзбургер. Да не е препечен. — Погледна към Девън, спря очи на устните й и додаде: — Без лук. Освен това френски хлебчета и шоколадов шейк. — Отново погледна Девън и учтиво попита:
— Сигурна ли си, че не искаш нищо?
— Сигурна съм.
Той върна менюто на сервитьорката.
— Донесете ни и две кафета.
— Никога не приемаш отрицателен отговор, нали? — попита Девън, след като сервитьорката си тръгна.
— Особено когато идва от жена — призна си той.
— И аз така си помислих.
— И защо?
— Защото спадаш към типа арогантни и надменни мъжкари.
За нейно огромно неудоволствие и раздразнение той се усмихна.
— Това съм аз. Примитивният и първичен мъжкар Тайлър.
Лъки я наблюдаваше и се забавляваше както никога през живота си. Облечена бе в мека, свободно падаща блуза, която се закопчаваше на гърба. Кройката беше стилна и строга, а дългите ръкави завършваха с маншети на китките. Под тънката тъкан с цвят на слонова кост прозираше скъпото й бельо. Заедно с блузата носеше съвсем обикновена права черна пола. И макар че беше изключително практично и строго, облеклото й беше дяволски сексапилно и примамващо.
— Предполагам, че за теб не е кой знае какво преживяване да прекараш нощта в някоя мотелска стая с напълно непозната жена — отбеляза тя.