Зона 51: Истината
- Автор: Мейер Боб
- Серия: Зона 51 #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Истината». Краткое содержание книги:
Кивотът на завета… Екскалибур… Светият граал… Тайните сили на легендарните артефакти най-после са разкрити. Заложено е бъдещето на Земята. Хора и извънземни се борят за контрол над последната тайна: местонахождението на извънземния кораб-майка, нашият последен шанс за спасение. За командира на Зона 51 Майк Търкот залогът е по-голям отвсякога… защото тайната е погребана в блокираната памет на бившата му любима Лиза Дънкан.
Все още изтощен от извънземните войни, в които загиват повечето от хората му, Майк се хвърля в последния сблъсък — срещу извънземна армия, бореща се за пълна власт. Кодовете за изстрелването на ядрените ракети са в ръцете на извънземните и Земята е изправена пред ядрен холокост. Единствената разменна монета е корабът-майка. Когато започват да текат последните мигове, се разкрива поредната смайваща тайна. Залогът: нашият вид, нашето бъдеще, нашата Земя.
Куин разбираше, че положението е изключително странно. Отдавна работеше в сивия свят на секретните операции и знаеше, че със съответните шифри може да се постигне почти всичко, без да ти задават никакви въпроси. И онзи, който бе отвлякъл Лиза Дънкан и беше унищожил Зона 51, очевидно бе разполагал с шифъра.
Когато позна гласа в слушалките си, той се извърна от компютърния екран.
— Куин?
— Слушам, майор Търкот?
— Роякът е отвлякъл Дънкан.
Куин се намръщи и се замисли. Бяха предполагали, че Дънкан е похитена от нова комисия „Меджик-12“, копие на първата, която е унищожила и Зона 51. Впоследствие той беше установил, че няма данни за нова комисия, и бе решил, че зад отвличането на Дънкан и атаката срещу Зоната стои едната или другата страна в гражданската война на извънземните.
— Искам да знам къде се крие Роякът — продължи Търкот. — Какво ти е известно до този момент?
Куин му съобщи информацията за летището край Ню Орлиънс, която беше получил от командира на частта, получила заповед да нападне Зона 51.
— След като вече не сме в немилост, поисках информация от всички държавни институции и получих отрицателен отговор.
— Продължавай да търсиш — нареди Търкот. — Искам да знам къде са я отвели. Проследи самолета. Все някой трябва да го е пилотирал.
— Ще опитам.
— Гледай да успееш.
Последва кратко мълчание, след това по радиостанцията отново се разнесе гласът на Търкот.
— Извинявай. Знам, че правиш каквото можеш.
— А ти какво ще правиш? — попита Куин.
— Трябва да махнем кораба-майка — и главния пазител — оттук. Къде е нокътят, който откраднаха аирлианците?
— Вече е в космоса, движи се към Марс.
— Време до целта?
— Какво?
— Кога ще стигне до Марс? — попита Търкот и овладя нетърпението си.
— Ако се съди по сегашната му скорост и наблюденията ни от пристигането на Аспазия от Марс, предполагам, че ще стигне за малко повече от един ден.
— Колко време според Кинкейд ще им трябва на аирлианците да довършат предавателя?
— Казва, че не можел да прецени, защото след като роботите не функционират, всичко се е променило. Щом аирлианците от Сидония се насочват натам, изглежда, че ще го довършат самите те.
— Добре — каза Търкот. — Ще върнем кораба-майка на Щатите. После ще го закараме на Марс. Имам нужда от помощ — хора, които могат да работят в такава среда. Виж дали Космическото командване може да ни прати някого. Трябва да имат още хора освен онези, които пратиха със совалката.
— Слушам. — Куин замълча: на компютърния му екран течеше нов доклад. — Струва ми се, че това ще те заинтересува. Изглежда, че Сянката на Аспазия е поставил клопка на Великденския остров. В момента се опитват да се евакуират. Артад явно е направил същото с Циан Лин — имаме данни за мощна експлозия в този район.
— Флотът може ли да спаси всички онези хора? — попита Търкот.
— В момента ги евакуират по въздух, но върви бавно. Ще отнеме най-малко един ден.
Планината Арарат
Търкот с интерес наблюдаваше бавно зарастващата рана на главата на Сянката на Аспазия. Беше завързал ръцете и краката на съществото с алпинистко въже.
Когато новата кожа най-после затвори раната, Сянката на Аспазия вдигна клепачи и погледна Търкот.
— Това беше глупаво.
— Защо? — попита майорът.
— Мога да ти предложа много.
— В наши ръце са корабът-майка, главният пазител, а сега и… — Търкот повдигна покрития с плат предмет — Граалът. Така че в края на краищата не се налага да сключвам сделки с теб. Какво друго можеш да ми предложиш?
— Информация.
— Относно?
— Истината, която толкова отчаяно искаше да узнаеш.
— Няма да ти повярвам, даже да ми кажеш истината — отвърна майорът, остави Граала и опря ръка върху автомата си. — Виж какво. В момента можеш да направиш нещо за мен, за да докажеш искреността си. Заложил си унищожителен механизъм на Великденския остров, нали?
Сянката на Аспазия се усмихна и показа острите си зъби.
— Значи имаш нужда от мен.
— Кога ще се взриви?
— Скоро.
— До един ден ли?
— Да.
— Как да деактивираме устройството?
— Пусни ме и ще ти кажа.
Търкот поклати глава.
— Не си в положение да се пазариш.
— Напротив, ако разполагам със сведенията, които искаш.
Майорът вдигна автомата.
— Колко пъти искаш да умреш?
На лицето на Сянката на Аспазия пробяга страх.
— Няма да го направиш.
— Искам да знам как се деактивира устройството. Казвай.