Манастирът на призраците

— Но учителят Сюн ми показа тази картина — каза магистратът. — Тя е окачена в страничния параклис на храма!

Да, ваше превъзходителство. Старият игумен имаше слабост към тези животни и обичаше да ги рисува. Истинска Мъдрост се върнал в храма. Двамата монаси знаели, че старецът не обича да го безпокоят, когато рисува, и останали отвън да чакат, ако потрябват. Близо час го чували да си тананика любими свещени песнопения, както обикновено правел, когато работата му вървяла. После започнал да говори високо, сякаш спорел с някого. Гласът му все повече се извисявал и разтревожените монаси решили да влязат в стаята. Игуменът седял в креслото си с възторжено изражение на лицето. Рисунката, почти завършена, лежала върху бюрото. Нефритово Огледало наредил на монасите да извикат учителя Сюн, старшия монах, домакина и дванайсетте най-възрастни монаси, като обяснил, че има да им предаде важно послание.

Когато всички били събрани, с лъчезарна усмивка Нефритово Огледало съобщил, че Небето го е осенило как по нов начин да разяснява Истината на Дао и че той би желал да го сподели с тях. Изправен в креслото си, с горящи очи и с котката, седнала в скута му, той произнесъл дълга, изпълнена с мистични изрази проповед. Един монах записвал всяка дума на стареца. Впоследствие текстът бил издаден, придружен с обширен и подробен коментар на главния игумен от столицата, в който се обясняват неясните места, като проповедта е обявена за блестящо сгъстено изложение на най-съкровени истини и тайнства. Сега и оригиналният текст, и коментарът към него се използват като основни текстове във всички манастири в тази провинция. Нефритово Огледало говорил повече от два часа, после внезапно затворил очи и се отпуснал в креслото си. Дишането му станало неравномерно и постепенно замряло съвсем. Бил мъртъв. Дълбоко вълнение било обхванало всички присъстващи. Пред очите им един даоистки духовник по своя воля, спокойно и мирно преминал от този в отвъдния свят. Главният игумен от столицата обяви Нефритово Огледало за светец. Тялото му бе балсамирано и положено в криптата с тържествена церемония, която продължи три дни и събра хиляди вярващи. Както виждате, ваше превъзходителство — заключи уморено Дзун Ли, — поне десетина свидетели могат да потвърдят, че смъртта на Нефритово Огледало е била естествена и че той не е направил и намек за някаква заплаха. Вече започвам да мисля, че когато е писал на баща ми, умът му не е бил съвсем наред. Както ви казах, беше на седемдесет години и понякога се държеше доста особено.