Българската гилотина. Тайните механизми на народния съд
- Автор: Мешкова Поля, Шарланов Диню
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Българската гилотина. Тайните механизми на народния съд». Краткое содержание книги:
На обвиненията на председателя на съда, че не е подкрепил въоръжената борба, Александър Гиргинов (също от Демократическата партия, доктор на юридическите науки и специалист по конституционно право) отговаря: „Аз не съм за шумата, понеже съм възрастен.“ (Д-р Александър Гиргинов е роден през 1879 г. и по това време е на 66 години.)
Разпитът на Атанас Буров засяга и отделни моменти от държавническата дейност на цар Борис III. Той съобщава на съда, че е казал на монарха: „Ще направите като Дания... ще наведете глава, но няма да признаете това влизане.“ Става дума за това германските войски да минат през страната, без тя да се присъединява към Тристранния пакт. За случая бившият министър на войната ген.-лейтенант Теодоси Даскалов пояснява на съда, че царят споделил с него: „Да, но Буров не знае, че аз не съм датски крал, а България не е Дания, да се наведем, означава да паднем.“
В началото на януари 1945 г. в ЦК на БРП (к) става известно, че задържаните в Москва трима бивши регенти княз Кирил Преславски, проф. Богдан Филов, ген.-лейтенант Никола Михов, бившите министър-председатели Добри Божилов и Константин Муравиев, бившите министри на външните работи Димитър Шишманов, Първан Драганов, Петър Габровски и бившият министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството инж. Димитър Василев ще бъдат върнати в България.
На 5 януари 1945 г. Трайчо Костов: „Взехме мерки и работите на Народния съд тръгнаха по-добре... Днес публикуваме интересен поверителен доклад на Багрянов до Кирил, който го напълно разобличава. Ще създадем обществено движение около съда, използвайки пристигането на главните виновници.“
В спомените си Константин Муравиев пише, че в един разговор ген.-лейтенант Никола Михов споделил с него за намеренията на проф. Богдан Филов, Добри Божилов и Петър Габровски да помолят „да ги задържат тук и ако трябва да понесат някаква отговорност, да я получат и изтърпят на руска земя“. Малко по-късно проф. Богдан Филов пояснява на Константин Муравиев причините за това тяхно решение. Според него става дума за бягство не от отговорност, а от „злобата на безотговорни хора у нас, които се ръководели от най-ниски страсти и инстинкти. Това той вече бил предвкусил в България и не очаквал нещо по-добро“.
Разпитът на докараните от Москва започва на 11 януари 1945 г. Тъй като с тях не е проведено предварително дознание, съденето им става по т. нар. кратка процедура. Обвинителният акт на подсъдимите е връчен едва след тяхното пристигане в София. Те са изненадани от характера на съда и същността на обвинението. На процеса Константин Муравиев се възмущава: „Аз три месеца живея в гроб. Не зная нищо какво е ставало вън и какво става.“ Съдът не дава възможност на К. Муравиев да изясни в подробности водената от неговото правителство политика. Между многото прекъсвания и кратките реплики той все пак успява да каже: „Политиката на регентството не одобрявах... Моят кабинет помогна на България.“
Не по-малко затруднени са и служебните защитници на подсъдимите. Преди започването на разпита на княз Кирил неговият адвокат проф. Николай Долапчиев предявява искане той да бъде отложен. Мотивите му са, че е получил възможност да се срещне със своя подзащитник едва половин час преди неговия разпит. Естествено съдът отказва.
Княз Кирил разбира, че е обречен. На разпита отговаря неточно, вяло и доста объркано. Смутен от положението, в което е поставен, и от това, че съдът не желае да го изслуша, той губи всякакво желание да се защитава.
Централен проблем при разпита на проф. Богдан Филов е присъединяването на България към Тристранния пакт. В същото време, водейки се от инструкциите на Георги Димитров да не се цитира изцяло съветското предложение за пакт, съдът подхожда едностранно при изясняването на този въпрос. Разглеждайки действителното положение по онова време, проф. Богдан Филов заключава, че отхвърлянето на искането на Берлин би довело до окупацията на държавата. А приемането на предложението на Москва едновременно с него щяло да има за резултат нейното ускоряване. Още повече че според проф. Богдан Филов „СССР не можеше да ни помогне“. Затова единствен изход за правителството е било присъединяването на България към Тристранния пакт да стане „без много ангажименти“.
Подобна теза има аналогия със случилото се с Югославия. Известно е, че на 25 март 1941 г. тя се присъединява към Тристранния пакт, а на 5 април сключва договор за дружба и ненападение със Съветския съюз. На следващия ден войските на Третия райх нахлуват в Югославия, Въпреки поетите ангажименти СССР не се намесва в нейна защита, понеже е в съюзнически отношения с Германия.