Енциклопедия на шпионажа

Андропов е роден в Северен Кавказ в семейството на служител в железниците. Учи в техникум по воден транспорт в град Рибинск и завършва университета в Петрозаводск. Започва политическата си кариера в комсомола. През Втората световна война е политически комисар на Финския фронт. Заема различни партийни постове и си спечелва авторитет на специалист по въпросите на Източна Европа. Някои източници сочат, че Андропов започва работата си в службите за сигурност през 1939 г.

Завежда политическия отдел на ЦК през 1951 г. През 1954–1956 г. е посланик на Съветския съюз в Унгария. Отговаря за военната интервенция по време на т.нар. контрареволюция в Унгария през 1956 г. От 1957 до 1967 г. завежда отдела на ЦК за отношенията с чуждестранните комунистически партии. Избран е за член на секретариата на ЦК на КПСС през 1962 г.

През май 1967 г. е избран за кандидат-член на политбюро и е назначен за председател на Комитета за държавна сигурност (КГБ) с ранг армейски генерал. През 1968 г. Андропов предупреждава съветските лидери за замисъла на западните страни да се подкопае комунистическата партия в Чехословакия, което ускорява съветските действия срещу правителството на Дубчек.

През април 1973 г. Андропов е избран за член на политбюро и е първият шеф на сигурността след ЛАВРЕНТИЙ БЕРИЯ, който достига този висок политически пост. Под негово ръководство КГБ постига качествени подобрения по отношение на имиджа и ефективността си — Андропов въвежда дисциплина, решителност и интелектуални умения в органите на сигурността. Събирането на разузнавателна информация е осъвременено и подобно на Запада руснаците все повече използват високотехнологични методи в разузнаването. Той разширява мрежата на нелегални АГЕНТИ.