Лорд Златен
- Автор: Хобб Робин
- Серия: Шутът и убиецът #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лорд Златен». Краткое содержание книги:
Изпратих благородниците с поклон, изчаках бърборещите им гласове и стъпките им да заглъхнат и отидох при Шута. Беше се облегнал назад, поставил ухаеща на рози кърпичка върху очите си.
— Зле ли е? — попитах отново.
— Направо ужасно — отвърна той, без да открива очите си.
— Защо, притеснен ли си?
Той свали кърпичката и ми се ухили доволно.
— Страхотно представление, и то изцяло в твоя полза. Можеше поне да ми благодариш.
— Какви ги говориш?
Той стана, отиде небрежно до масата и огледа храната. Дори не куцаше.
— Сега лорд Златен има извинение да вземе слугата си Том Беджърлок довечера. Ще се облягам на теб, когато вървя, а ти ще ми носиш малкото столче за крака и възглавничка. Ще ми прислужваш и ще тичаш да предаваш поздравите и съобщенията от мое име. Предан ще те види, а и не се съмнявам, че ще ти е по-лесно да шпионираш така, вместо да надничаш през разни дупки в стените. — Изгледа критично зяпналата ми физиономия. — За щастие и на двама ни, поръчаните за теб нови дрехи пристигнаха сутринта. Ела. Седни да те подстрижа. Не можеш да се явиш на бал в такъв вид.
(обратно)Глава 4 Годежът
Използването на опиати може да е полезно при преценяване на склонността на кандидата към Умението, но майсторът трябва да е предпазлив. Макар че малки количества подходящи билки като хебеново листо, синксов, терибска кора или ковария могат да отпуснат начинаещия и да му позволят да използва основни похвати от Умението, в прекалено големи количества те ще го направят неспособен да се съсредоточи и да изяви дарбата си. Макар че отделни майстори съобщават за успешна употреба на билки по време на самото обучение, като цяло Четиримата майстори приемат, че най-често опиатите се превръщат в патерици. Учениците никога не могат да научат как да поставят умовете си в състояние на Приемане без тези билки. Има също данни, че обучените с тяхна помощ ученици така и не развиват способност за дълбоки състояния на Умението и по-сложната магия, която може да се упражнява в тях.
Свитък „Четиримата майстори“, превод Сенч Звездопад— Никога не съм предполагал, че ще нося райе — промърморих.
— Стига си се оплаквал — успя да ме смъмри Шутът въпреки карфиците между устните си. Сваляше ги една по една, докато не закрепи мъничкия джоб на мястото му, след което сръчно започна да го пришива. — Вече ти казах. Стои ти страхотно и идеално подхожда на моето облекло.
— Не искам да изглеждам страхотно. Предпочитам да съм незабележим. — Закачих една карфица в пояса на панталона си и си убодох пръста. Изругах, но Шутът прихна и това само ме раздразни още повече.
Самият той вече бе нагизден безупречно и дори екстравагантно. Седеше с кръстосани крака в стола си и забързано ми помагаше да добавя към одеждите си джобовете на убиец.
— Ще си незабележим — увери ме, без дори да ме поглежда. — Хората ще си спомнят дрехите, а не лицето ти, ако изобщо му обърнат внимание. През по-голямата част от вечерта ще се въртиш около мен и дрехите ясно ще те представят като мой прислужник. Ще те прикрият, точно както ливреята може да направи от една прелестна госпожица просто поредната прислужница на някоя дама. Така. Пробвай ги сега.
Свалих панталона и облякох ризата. Трите малки шишенца от запасите на Сенч, изработени от птича кост, идеално се побраха в новия джоб. Закопчан, маншетът не издаваше нищо. В другия вече имаше няколко хапчета силно сънотворно. Ако ми се представеше случай, щях да се погрижа младият лорд Бресинга да спи добре през нощта, докато прегледам спалнята му. Вече знаех, че не е взел ловната си котка; по-скоро не беше в покоите му, нито приютена при другите животни. Напълно възможно бе да броди из горите около Бъкип. Лейди Бресинга, както бе подочул лорд Златен, не дошла в замъка за годежа. Оплакала се от болки в гърба след лошо падане от кон по време на лов. Запитах се защо е предпочела да си остане у дома в Гейлкип и да прати от свое име сина си. Дали си е мислила, че го праща далеч от някаква опасност? Или към нея, за да спаси себе си?
Въздъхнах. Догадките са безполезни без факти. Докато прибирах шишенцата с отрова в джоба на маншета, Шутът довърши пояса. Там имаше по-голям джоб за тънкото острие. Никой не можеше открито да носи оръжие на годежната церемония. Би било проява на неучтивост към гостоприемството на Пророците. Подобни тънкости обаче не се отнасят за убийците.