Кладенецът на възнесението

От много време не бе изпитвала истински глад. Все още имаше малък пакет суха храна в покоите си, но го държеше по навик, а не от нужда. Беше приятно да не мислиш за такива обикновени неща като насъщния, но на мястото на онези тревоги сега бяха дошли други, по-големи. Тревоги за бъдещето на цяла една нация.

За бъдещето на… хората.

Приземи се върху градската стена — много по-висока и по-добре укрепена от малката стена около Цитаделата Венчър, — подскочи върху една бойница и се подпря на зъбера, наведе се навън и погледна към огньовете на вражеската армия.

Никога не се бе срещала със Страф Венчър, но бе чувала достатъчно от Елънд, за да е разтревожена.

Въздъхна, скочи от бойницата и тръгна по каменната пътека. Спря и се облегна на един зъбер. ОреСюр изтича нагоре по стъпалата и се приближи. И пак клекна и зачака търпеливо.

За добро или лошо простият, макар и гладен живот си бе отишъл. Кралството на Елънд беше в сериозна опасност и тя бе изгорила последния си запас от атиум, за да го спаси. Сега Елънд беше беззащитен — не само от армиите, но и от всеки Мъглороден убиец, пратен да го премахне.

Някой като Наблюдателя може би? Загадъчният непознат, който се беше намесил по време на боя с Мъглородния на Сет. Какво всъщност искаше? Защо следеше нея, а не Елънд?

Вин въздъхна, отвори кесията и извади пръчката дуралуминий. Все още имаше малък запас в себе си, късчето, което бе погълнала.

От векове беше прието, че има само десет аломантични метала: четири основни, с техните сплави, плюс атиум и злато. Но аломантичните метали съществуваха по двойки — основен метал и неговата сплав. Вин не можеше да си обясни как могат да смятат златото и атиума за чифт, след като никой от тях не е сплав на другия. В края на краищата се оказа, че не са свързани и че всеки си има собствена сплав. Едната от тях — малатиумът, или така нареченият Единайсети метал, бе подсказала на Вин как да победи лорд Владетеля.

По някакъв начин Келсайър бе открил тайната на малатиума. Сейзед все още не бе успял да намери легенда, в която да се споменава Единайсетият метал или да се обяснява как и бе помогнал да се справи с лорд Владетеля.

Вин потърка с пръст гладката повърхност на дуралуминиевата пръчка. При последната й среща със Сейзед той изглеждаше разстроен — доколкото това бе възможно за него, — че не е открил и намек за метала в нито една легенда. Макар Сейзед да твърдеше, че напуска Лутадел, за да образова народа на Последната империя — както изискваше дългът му на Пазител, — Вин не бе пропуснала факта, че бе тръгнал на юг. Посоката, в която Келсайър твърдеше, че е открил Единайсетия метал.