Жълтоликия
- Автор: Май Карл
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Мария Нейкова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Жълтоликия». Краткое содержание книги:
«Der Schut» (сръбски жут — жълт) принадлежи към шесттомно издание. Другите томове са: «През пустинята» (Band 1), «През дивия Кюрдистан» (Band 2), «От Багдад до Стамбул» (Band 3), «През дебрите на Балкана» (Band 4), «През страната на скипетарите» (Band 5).
Едва сега, когато борините осветиха Юнак по-добре, видях, че държи в ръката си някакво пакетче. Разпознах го веднага и обърнах внимание на Халеф върху това, като тайно му дадох знак с ръка.
Джемал, търговецът на въглища и жена му вдигнаха мюбарека и минаха с него покрай нас. Раненият беше в безсъзнание, но, изглежда, усети болките от докосването, защото простена.
— Сихди — каза ми Халеф, — а какво ще стане, ако тук е скрит не само мюбарекът?
— Убеден съм, че останалите са продължили пътя си, но въпреки това ще взема необходимите мерки, все едно че са скрити тук.
— А какво ще говориш с търговеца на въглища за коня?
— Искам да го купя от него, или поне част от тази мърша.
— Какво те прихваща? Да не искаш да кажеш, че ще ядем от това месо?
— Не ние, а някой друг.
— Кой?
— Един наш гост. Вероятно още днес ще се запознаеш с него.
Избягнах по-нататъшните въпроси, като се присъединих към другите, които учудено оглеждаха умрелия кон, жертвата на мечката. Свирепото хищно животно бе счупило черепа на коня. Черепната кутия, в която се намира най-големият деликатес за мечката, мозъкът, беше така добре изблизана, сякаш беше измита с гъба. После животното се бе нахвърлило на тялото. Липсваха вътрешностите, които то беше изяло. Плячка на лакомията му бе станало месото от бутовете, а накрая бе схрускало и гърдите. Това го е заситило.
Конят — яко и добре охранено животно — явно бе имал достатъчно сили да тегли тежките товари. Затова Халеф каза:
— Но как може мечката да надвие такъв кон? Можел е да избяга или да се отбранява с копитата?
— Мечката го знае също толкова добре, колкото и ти и преценява как да извърши атаката си. Освен това тя е доста стара и сигурно има достатъчно богат опит.
— Но не забравяй, че конят е много бърз, докато мечката е непохватна и тромава.
— Който мисли, че е така, не я познава. Да, обикновено се смята, че тя предпочита спокойствието пред тичането, но аз съм виждал сива мечка да настига конник, който полагаше усилия да избяга. Ако мечката е ранена от куршум, се разярява и развива скорост, която я прави изключително опасна.
— И все пак как се е удало на тази мечка да надвие коня?
— Първо тя е проявила съобразителност и се е промъкнала от посока, противоположна на вятъра, за да не я надуши конят. Като е наближила плячката си, е направила няколко големи, бързи скока, а после е нападнала коня отпред. По раните виждаш, че е бил съборен отпред. Виж разкъсаните предни крака и двете драскотини вляво и дясно на шията! Хванала е коня за врата с предните си лапи, а със задните е застъпила предните му крака. При нейната пословична мечешка сила е бил достатъчен само един тласък, за да събори жребеца. Така е счупила един прешлен на тила му. Всичко се вижда добре по раните. Все още ли искаш да те прегърне мечката?
— О, покровители! О, закрилнико! И през ум не ми минава. Не бих могъл да смачкам гръдния й кош, както разправях преди това. Но ако се стигне до борба между нея и мен, не бих се страхувал. Само пушката ми трябва да е у мен. Това е най-сигурното средство, нали?
— Да, но има ловци, които убиват мечки само с нож.
— Нима е възможно?
— Разбира се. Необходими са само хладнокръвие, сила и точен удар. Ако ножът не улучи сърцето, обикновено с човека е свършено. Ако се използва пушка, мечката може да бъде убита по различни начини. Но никога не стреляй от голямо разстояние! Най-сигурно е да се излезе срещу животното с готова за стрелба пушка. То се изправя, за да посрещне стрелеца, и на десет крачки от него се отправя смъртоносният изстрел в сърцето. Тъй като обикновено мечката широко отваря муцуната си, там също би могло да бъде улучено едно много чувствително място, като през горната част на гърлото й се изстреля куршум в мозъка. Но дори и когато мечката падне и остане да лежи неподвижно, пак се изисква предпазливост. Преди човек спокойно да се наведе към улучената мечка, трябва да е абсолютно сигурен, че мечката наистина е мъртва.
Не случайно изнесох този урок, защото се надявах, че ще се натъкнем на мечката още същата вечер.
Другите двама мъже се върнаха. Жената беше останала при болния. Търговецът на въглища попита:
— Какво искаше да говориш с мен за коня?
— Исках да разбера дали ще оставиш всичкото месо за себе си.
— Да. Ще го запазя.
— Тогава си избери най-хубавото, а по-малките парчета ще купя аз.
— Ти ли? За какво са ти?
— За мечката.
— Тя вече получи достатъчно. Искаш да я възнаградиш за това, че ме лиши от коня ми ли?
— Не. Няма да е подарък. А да знаеш случайно дали хищникът отдавна се навърта по тези места?