Елантрис

— Тук ли беше?

Лукел кимна.

— В дъното. Възобновявах някои стари познанства. Доста време отсъствах от града.

— Защо не ми се обади?

— Стана ми интересно какво правиш — отвърна той с усмивка. — Не мисля, че досега някой е окупирал центъра на тронната зала за ателие.

Сарене усети, че се изчервява.

— Получи се, нали?

— Прекрасно. Което не може да се каже за рисунката. — Той помълча. — Това е кон, нали?

Сарене се намръщи.

— Къща?

— Не е и купа с плодове, милорд — обади се Аше. — Вече я питах.

— Е, тя каза, че това е копие на картина в залата. Ако изредим всичките, все ще отгатнем.

— Брилянтна идея, господарю Лукел — одобри Аше.

— Достатъчно — изръмжа Сарене. — Онази насреща е. Нея гледах, докато рисувах.

— Онази? — възкликна Лукел. — На нея има цветя.

— И?

— Какво е това тъмното в средата на твоята?

— Цветя — отвърна Сарене.

— Аха. — Лукел погледна отново картината й, след което пак модела. — Щом казваш, братовчедке.

— По-добре ми обясни правния проблем на Ядон, преди да се ядосам, братовчеде — каза Сарене със заплашителен сладникав тон.

— Добре. Какво те интересува?

— Според нашите познания в Арелон робството е незаконно, но онези мъже повтарят, че селянинът е тяхна собственост.

Лукел се намръщи и погледна спорещите аристократи.

— Робството е незаконно, но вероятно не за дълго. Преди десет години тук нямаше селяни и благородници, само елантрисци и всички останали. След това нещата се измениха и хората вече нямат своя земя, минаха под феодално господство и сега са крепостни селяни, нещо, което наподобява древния фьорденски строй. Скоро ще станат само собственост.

Сарене се намръщи. Самият факт, че кралят изслушваше такъв случай и се замисляше да отнеме децата на човека, за да защити честта на някакъв благородник, беше чудовищен. Уж обществото се бе издигнало над тези неща. Селянинът гледаше с помръкнал поглед сякаш светлината бе избита систематично от очите му.

— По-лошо е, отколкото се опасявах.

Лукел кимна.

— Първото нещо, което направи Ядон, щом взе престола, бе да премахне индивидуалното земевладение. Арелон нямаше армия, но Ядон можеше да ангажира наемници и да принуди хората. Обяви, че цялата земя принадлежи на короната и награди тези търговци, които го бяха издигнали, с владения и титли. Само неколцина, като баща ми, имаха достатъчно пари и земи, така че кралят да не смее да ги пипне.

Сарене усети как отвращението от свекъра й се засилва. Преди Арелон се хвалеше, че е най-напредналото и щастливо общество на света. Ядон го беше смачкал и превърнал в нещо, което дори Фьорден не ползваше вече.

Сарене изгледа краля и се обърна към Лукел.

— Ела — каза тя и дръпна братовчед си настрани, за да говорят по-открито. Виждаха краля, но бяха достатъчно далече от останалите групички, за да не бъдат подслушани. — С Аше си говорихме по-рано. Как изобщо е успял да вземе трона?