Убийство на 31-я етаж. Смеещият се полицай
- Автор: Валё Пер, Шьовал Май
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Стоилова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Убийство на 31-я етаж. Смеещият се полицай». Краткое содержание книги:
— Последната ваша статия?
— Да, отказах се. Отдавна знаех, че съм свършен, че никога повече няма да мога да пиша. Изведнъж го осъзнах съвсем ясно. Постепенно ще си намеря друга работа, нещо съвсем различно, каквото и да е. Може би ще бъде малко трудно, тъй като ние, журналистите, не умеем в действителност нищо. Но сигурно ще се уреди, в днешно време не е необходимо да можеш нещо.
— От какво живеете?
— Издателството се отнесе много благосклонно към мен. Имам пълното разбиране, че съм се изчерпал, дадоха ми заплатата за четири месеца и веднага ме освободиха.
— И освен това получихте грамота?
Мъжът изненадано погледна Йенсен.
— Да, колкото и невероятно да е. Откъде знаете?
— Къде е тя сега?
— Няма я. С удоволствие бих ви разказал как съм я накъсал и съм пуснал хартийките от тридесетия етаж, но всъщност съвсем прозаично я захвърлих, преди да си тръгна.
— Смачкана?
— Иначе трудно бих я напъхал в кошчето. Доста голяма беше, доколкото си спомням. Защо питате?
Инспектор Йенсен зададе още четири въпроса:
— Това ли е постоянното ви жилище?
— Както вече ви казах, живея тук откакто блокът е построен. И смятам да остана, докато има ток и вода. В някои отношения е по-добре отпреди. Нямаш вече съседи и не забелязваш лошата звукова изолация.
— Защо отделът се нарича тридесет и първи?
— Помещенията се намират на тридесет и първия етаж.
— Има ли такъв?
— Да, на тавана, между редакциите на комиксите и терасата на покрива. Асансьорите не стигат догоре.
— Били ли сте там?
— Не, никога. Малцина знаят, че той съществува.
Преди да се разделят, мъжът каза:
— Съжалявам, че говорих толкова несвързано. Сигурно е прозвучало наивно и объркано, с цялото опростяване и съкращения. Но вие настоявахте…
И накрая:
— Впрочем все още ли съм заподозрян в нещо?
Йенсен беше вече на стълбите и не отговори.
Мъжът остана на вратата. Не изглеждаше обезпокоен, само апатичен и доста уморен.
19
Поседя няколко минути в колата и прехвърли бележките си. После обърна нова страница и написа: номер 3, бивша главна редакторка, 48-годишна, неомъжена, освободена от длъжност по собствено желание и с пълна пенсия.
Първата жена в списъка.
Слънцето блестеше бяло и неумолимо. Беше събота и часовникът показваше дванадесет без една минута. Разполагаше с още тридесет и шест часа. Инспектор Йенсен запали мотора и потегли.
Бе изключил късовълновия приемник и макар че пътят му минаваше през центъра на града, не се отби в управлението на шестнадесети участък.
Вместо това спря до един снекбар и дълго се колеба между трите стереотипни менюта за деня. Те се определяха от специален отдел в Министерството на народното здраве. Приготвяха се централно от голям продоволствен синдикат и едно и също се сервираше във всички заведения за обществено хранене. Стоя толкова дълго пред светлинното табло с менюто, че опашката зад него започна да проявява нетърпение.
Накрая натисна някакво копче, получи пълния поднос и си проби път до една от масите.
Поседя така, загледан в обяда пред себе си — мляко, сок от моркови, кюфте на скара, малко карфиол и два разварени картофа.
Беше много гладен, но не смееше да се довери на стомаха си. След малко хапна от кюфтето, дълго го дъвка, отпи от морковения сок, стана и си тръгна.
Улицата, към която се отправи, се намираше в източната част, недалеч от центъра. Кварталът привличаше открай време силните на деня. Сградата беше нова и се различаваше подчертано от типовото строителство. Собственост на концерна, тя помещаваше освен апартаменти за гости и зали за конференции и едно голямо ателие с тераса и тавански прозорец.
Отвори дребна и пълна жена. Русата й коса беше прибрана в красив кок, а гримираното й лице изглеждаше гладко и ярко като на цветна снимка. Беше облечена в пеньоар от някакъв много лек и тънък плат в розово и светлосиньо. Носеше червени чехли с високи токове, украсени със златни нишки и странни многоцветни пискюли отпред.
Инспектор Йенсен си спомни, че е виждал същия тоалет на разгъваща се цветна снимка в някое от сто и четиридесет и четирите списания.
— О, виж ти, мъж — изхили се тя.
— Йенсен, инспектор от шестнадесети участък, водя разследване, което засяга вашата предишна длъжност и месторабота — монотонно каза той и показа служебния си знак.