Адвокати и престъпници
- Автор: Лат Мими
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Адвокати и престъпници». Краткое содержание книги:
Един час по-късно колата на двамата детективи спря пред магазина за спортни стоки и оръжие „Кимбъл“ на булевард Холивуд.
— Собственикът, ако обичате — рече Боуър на продавача с луничаво лице и тикна значката си под носа му.
Няколко минути по-късно към тях се приближи набит мъж със среден ръст и обветрено лице, който се представи като Джефри Кимбъл.
— Какво обичате?
Боуър му показа значката си и отвърна:
— На 7 януари тази година от вас е купен полуавтоматичен пистолет „Ругер“, калибър 22. Искаме допълнителна информация за клиента.
— Сега ще проверя — кимна Кимбъл.
След няколко минути отново беше при тях.
— На посочената дата съм продал „Ругер“, калибър 22 на госпожа Сандра д’Арси, адрес Рок Каниън драйв 2413, Бел Ер, Калифорния.
— Точно — кимна Боуър. — Да си спомняте нещо за въпросната дама?
— Да, изглеждаше страхотно — ухили се Кимбъл и изразително извъртя очи.
Боуър извади снимка на Сандра д’Арси и я тикна под носа му.
— Това същата дама ли е?
— Аха.
— Да сте я виждали преди това?
— Не съм. — Мъжът отмести поглед и започна да оглежда рафтовете.
Боуър остана с впечатлението, че иска да се отърве от тях.
— Искаме да научим всички подробности по покупката — твърдо рече той.
— Ами, дойде и поиска пистолет, който да може да носи в чантичката си — отвърна собственикът.
Боуър изчака евентуалното продължение, но здравенякът мълчеше.
— Посочи ли някаква причина?
Кимбъл захапа долната си устна, помълча още малко, после поклати глава:
— Не си спомням… Може и да е посочила, но съм забравил…
Тоя май ще ме кара да му вадя думите с ченгел, въздъхна Боуър, втренчи тежък поглед в лицето на собственика и подхвърли:
— Тя не взе покупката със себе си, нали?
— Не. Попълни формулярите за регистрация и си тръгна. — Кимбъл сведе поглед към дневника в ръцете си. — Получила е пистолета на 21 януари.
Боуър си отбеляза, че Сандра е изчакала точно двете седмици, които се изискват по закон.
— Купи ли и амуниции? — попита на глас той.
Кимбъл отново направи справка с регистъра.
— Да. Кутия патрони 22-ри калибър.
— Друго? — В душата на Боуър започна да се надига раздразнението.
— Помоли да й покажа как се стреля с този пистолет.
— Показахте ли й?
— Обикновено не отказвам на красиви жени, но посъветвах дамата да си вземе инструктор. Дадох й името и адреса на агенцията, с която работя.
— Коя е тя?
— Клуб „Револвер“ в Бевърли Хилс.
Боуър си отбеляза името и адреса в бележника, после вдигна глава.
— Благодаря. Пак ще ви потърсим, ако се наложи…
Върнаха се в колата.
— И тъй, съпругата притежава оръжие… — замислено промълви той и се почеса по брадичката. — Ще се наложи пак да я посетим.
Доналдсън само кимна, на лицето му се появи угрижено изражение.
7
Чарлс и Ан Римън пристигнаха в имението в Бел Ер, където родителите на Ан ги бяха поканили на официална вечеря по повод рождения ден на Чарлс. Там се разделиха. Ан завърза разговор с майка си, а Чарлс се насочи към кабинета на Франклин Манинг.
В коридора обаче се натъкна на Диксън.
— Баща ми задряма — съобщи той. — Мисля, че е по-добре да не го будиш.
— Няма, разбира се — кимна Чарлс, изгледа зет си и подхвърли: — Днес чух интересни неща за теб…
— Така ли?
— Обади ми се Ричард Уедърспун — съобщи Чарлс и зачака реакцията.
— Как е младежът Ричи? — усмихна се спокойно Диксън.