Электронная книга - «Огненият легион». Краткое содержание книги:
— Зак, къде си?! — раздаде се викът на Чез.
— Тук! — извиках в отговор и размахах ръце с надеждата, че сега вече ще ме види.
— Що за гадост е това? — чух до ухото си гласа на Алиса.
— Паяк… очевидно — подскочих стреснато. — Не бива да се прокрадваш така.
— А ти внимавай повече — изсумтя право в ухото ми вампирката. — Как ще го върнем обратно в клетката?
— Сложен въпрос — отговорих честно, обърнах се и буквално допряхме носове с Алиса. — Бих го зашеметил, но не знам къде му е мозъкът, за да го ударя там. И те имат ли изобщо мозък?
Алиса ме хвана нежно за брадичката, целуна ме по устните и обърна поглед обратно към паяка.
— Като заговори за липса на мозък…
Целувката беше толкова неочаквана и приятна, че в първия момент не разбрах за какво говори. А ето какво се случи — неочаквано за мен, а по мое мнение и дори за много добре ориентиращият се в тъмното паяк, в светлото петно изскочи Чез с меч в ръка. Той никога не беше обичал да се затормозява с тактика, но този път надмина себе си. Няколкото мълниеносни удара достигнаха целта си, но уви, не причиниха никаква вреда на паяка. Затова пък паякът най-накрая намери удобна цел да стреля.
— Пази се! — със закъснение извиках аз.
Чез не успя да избегне паяжината и за миг се оказа не само със залепнали ръце и крака, но и плътно прикован към пода. Сега не можеше да се движи, но пък ругаеше за трима.
— Трябва да го спасяваме — въздъхна Алиса. — Нали му казах да не си търси белята.
„Интересно, а къде ли е Наив?“ — едва успях да помисля, когато до Чез се появи и втора покрита с паяжина фигура. Бедният Викерс младши изобщо не нападна, само се опита да освободи рижия герой от лепкавата зелена субстанция. Паякът напълно забрави за нас, увлечен да превръща моите приятели в два безформени крещящи пашкула.
Нямахме време за съставяне на планове — не знаехме как тази паешка течност влияе на кожата, освен това приятелите ни можеха просто да се задушат без нашата помощ. Споглеждайки се бързо, ние с Алиса изскочихме от укритието си и се втурнахме към паяка. Той светкавично прехвърли вниманието си към нас, изстрелвайки няколко лепкави топки, но ние с лекота ги избягнахме и едновременно го нападнахме. Ударът ми с кукри отново не направи дори и драскотина на създанието, затова пък Алиса успя да отреже три от общо осемте му крака.
Оказа се, че паяците могат доста добре да пищят. А и да бягат много бързо на пет крака. Преди да успеем да направим каквото и да било, паякът изчезна в тъмнината. Впрочем, така стана по-добре, защото трябваше спешно да спасяваме приятелите си. Да ги измъкнем от паяжината обаче не се оказа толкова лесно — гадната субстанция изобщо не приличаше на конец или въже, а по-скоро на лепкаво желе. С използване на Занаята почистването можеше да приключи за няколко минути, а така трябваше да изстъргваме тази гадост слой по слой с помощта на ножовете си.
— С какъв акъл изскочи така? — мърморех на Чез, докато работех усърдно с ножа. — Първо трябваше да поогледаш. Ами ако паякът използваше киселина вместо тази слузеста гадост?
— Е, той и без това не може да се нарече красавец — ехидно отбеляза Алиса. — Така че нямаше кой знае колко да се промени. Но виж, за Наив щеше да е жалко, все пак в Крайдол го чака момиче.
— Чака ме — веднага глупаво се ухили Наив.
— Ей, мен също ме чака момиче! — обиди се Чез.
— Аха, в мечтите ти — продължи да се присмива вампирката. — На коя би й притрябвал такъв безмозъчен.
Освободихме приятелите си и горе-долу ги изчистихме от лепкавата слуз, след което се върнахме към проблема с намирането на избягалото животно.
— Предлагам да не правим повече глупости и да изчакаме завръщането на Ленди и Шорт — каза Алиса. — Те вероятно знаят всичко за всяко от съществата тук и лесно ще уловят паячето.
— Но това е… скучно — възмутено заяви Чез.
— Остава още и за ловен дух да заговориш — започнах да се ядосвам аз. — Позабавлявахме се, стига толкова. Ще чакаме завръщането на Майсторите, точка.
Наив озадачено се почеса по изцапания си с паяжина врат.
— Нещо много дълго се забавиха, между другото.
— Да, подозрително е вече — съгласи се Чез. — Може нещо да се е случило с тях? И Велхеор изчезна някъде…