Стръв за алигатори
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Кей Скарпета #12
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерия Панайотова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Стръв за алигатори». Краткое содержание книги:
— За какво? Ще отнеме месеци, а дотогава той ще е мъртъв. И без това няма начин да получим резултат. Все едно да разтръбим високо: „Абе откъде копелето е използвало плик на Националната юридическа академия?“. Сигурно се кефи, като ни принуждава да правим всички тези анализи. Много добре знае, че ще ударим на камък. Трябвало е само да си увие ръцете с тоалетна хартия или нещо подобно, за да не остави отпечатъци.
— Може би — съгласи се Бентън.
Марино бе на крачка да избухне. Направо беше бесен.
— Кротко, Пийт. Нямаше да имаш такова добро мнение за мен, ако не бях попитал.
Марино го гледаше, без да мига.
— Искаш моето мнение ли? — продължи Бентън. — Написал е писмата и нарочно не е оставил улики. Не знам как се е добрал до плик на Националната юридическа академия. Честно казано, изненадан съм, че не ти се е обаждал и по-рано. Писмата звучат автентично. Знаем, че Жан-Батист фетишизира женските гърди. Знаем, че е много вероятно да разполага с информация, която би унищожила престъпната фамилна групировка. Условията, които ни поставя, се връзват с неутолимия му стремеж да доминира и контролира.
— А какво ще кажеш за това, че уж Скарпета искала да го види?
— Ти ми кажи.
— Никога не му е писала. Попитах я направо. За какво й е, по дяволите, да пише подобни лайна? Казах й и за Националната юридическа академия, както и че писмата до нея и до мен са получени в един плик. Показах й фотокопие…
— На какво? — прекъсна го Бентън.
— На плика на Националната юридическа академия — Марино започна да губи търпение, — в който пристигнаха моето и нейното писмо от Върколака. Предупредих я, ако получи писмо в плик на Националната юридическа академия, да не го отваря и дори да не го докосва. Вярваш ли, че иска тя да бъде неговият палач?
— Ако има намерение да умира…
— Намерение? — прекъсна го Марино. — Не мисля, че старият Върколак има думата по въпроса.
— Много неща могат да се случат междувременно, Пийт. Не забравяй връзките му. Аз нямаше да бъда сигурен в нищо. Между другото и писмото на Луси ли беше в плик на Националната юридическа академия с предплатена пощенска такса?
— Да.
— Фантазията за жена лекар, която му бие смъртоносната инжекция и наблюдава как умира, сигурно е доста еротична за него — промълви замислено Бентън.
— Не коя да е лекарка. Говорим за Скарпета!
— Той преследва друго човешко същество до край, подчинява го и го контролира, принуждава го да извърши нещо, което ще го бележи завинаги. — Бентън млъкна за момент, преди да добави: — Убиеш ли някого, не го забравяш, нали знаеш? Трябва да приемем тези писма сериозно. Вярвам, че действително са от него, независимо дали има пръстови отпечатъци или не.
— Да, аз също вярвам, че са от него и че наистина мисли каквото е написал. Точно затова съм тук. Ако накараме Върколака да пропее, ще стигнем до гвардейците на татенцето и ще направим така, че групировката Шандон да остане без бизнес. И ти няма да имаш повече грижи.
— Кои сме тези „ние“?
— Няма ли най-сетне да престанеш! — Марино се надигна да си вземе още една бира. Отново бе обзет от гняв и разочарование. — Не разбираш ли? — извика той, докато тършуваше в хладилника. — След седми, ако си свършим работата както трябва и Върколака умре, след седми май няма да има причина повече да си Том еди-кой си!
— Кои сме тези „ние“?
Марино изсумтя като бик, докато отваряше бутилката „Дос Еквис“.
— „Ние“ — това съм аз, това е Луси.
— Луси знае ли, че си дошъл да се срещнеш с мен днес?
— Не, не съм казвал на никого и нямам намерение.
— Добре. — Бентън не помръдна от стола си.
— Върколака ни пуска стръв, за да потопи кораба — разсъждаваше Марино на глас. — Сигурно вече е пуснал първата, като е изпял за Роко. Някой все пак трябва да е пропял, щом най-неочаквано са го взели на мушка и го издирват.
— Разбирам. Колко благородно от страна на Шандон да предаде първо сина ти. Ще посещаваш ли Роко в затвора, Пийт?
Марино внезапно строши бирената бутилка в мивката. Разхвърчаха се стъкла. Той се приближи до Бентън и го погледна в упор.
— Не го споменавай, чу ли ме! Дано хване СПИН в затвора и да пукне! Колко мъка е причинил! Сега е негов ред, по дяволите!
— Мъка на кого? — Бентън не трепна пред кипналия, лъхащ на бира Марино. — На теб ли?
— Можеш да започнеш с майка му. И да продължиш нататък. — Марино все още мислеше за Дорис, бившата си съпруга и майка на Роко, със свито сърце. Тя беше неговата младежка любов и продължи да я смята за такава, дълго след като бе престанал да й обръща внимание. Остана поразен, когато тя го изостави заради друг мъж. Докато тези мисли преминаваха през ума му, Марино не спираше да крещи на Бентън: — Ще можеш да се прибереш у вас, шибан идиот! Отново ще можеш да заживееш своя живот!