Страст

Приятелският тон, съжалението в кратката бележка разхлаби обръчите около сърцето й. Тя не означаваше нищо за него, бе очевидно; беше му все едно, че е имала годеник, а и самият той щеше да се жени. Не, нямаше да дойде като рицар на бял кон, за да спаси истинската си любов, а от някакво чувство за лоялност, дълг да защити старо гадже, което може би е в смъртна опасност.

Мелиса се опита да си представи красотата и младостта на момичето, с което бе сега. Изпита ужас при мисълта, че я е грижа за това, когато Фрейзър, горкият Фрейзър бе мъртъв от четиридесет и осем часа. Прииска й се да пропълзи в някой ъгъл, просто да се сгуши и да умре. Уил бе на път и щеше да я види така: без грим, с отдавна неподстригвани коси, небоядисани корени, бръчки по лицето, издълбани от годините, плюс следи от недоспиване и няколко дни в страх.

Но това не можеше да бъде избегнато. Може би напълно бе сгрешил, но тя не желаеше да поема рискове. Въпреки всичко обичаше живота. Искаше нов шанс, нямаше желание да умира.

Затова нека дойде.

Мелиса бавно тръгна към банята и се съблече. Два пухкави бели халата се топлеха на закачалката за кърпи. Внимателно напълни ваната до четвъртината и с безплатната пяна „Флорис“, предоставена от хотела, изпра всичките си дрехи. После закачи колкото можа от тях на горещите метални тръби, а останалите — на перваза, за да изсъхнат на слънце. Нямаше много време, но не можеше да посрещне Уил Хайд с мръсни дрехи. Ако бяха влажни, щеше да ги облече така.

Свечеряваше се. Отвъд огромните прозорци слънцето залязваше над Лондон, небето бе обагрено в коралово и златисто. Изведнъж Мелиса се почувства адски изтощена. Източи водата, отново напълни ваната и с благодарност се потопи в нея. Изми косата си с безплатния шампоан; въздъхна с облекчение, когато намери несесер за тоалетни принадлежности, в който имаше самобръсначка, четка за зъби и малка туба паста.

Облече единия халат и пъхна краката си в снежнобелите кашмирени пантофи, избродирани с емблемата на хотела. Това бе най-луксозната стая, в която Мелиса бе влизала през живота си. За нея бе достатъчно просто да е прилична. Загърна се с пухкавия халат като с успокояващо одеяло.