Брутално

— Кой ви подхвърли информацията срещу Фарън?

— Получихме съмнителни факти и насоки от различни източници. — Юристът се усмихна. — Според теорията на антитръстовото законодателство, ако можеш да държиш пазарите свободни и отворени, когато някой се опита да измъкне повече, отколкото е законният му дял, другите получават възможност да го обвинят и завинаги да разрушат реномето му.

— Получили сте оплаквания и уличителни материали от конкурентите му, така ли?

— Някои персонални съмнения, да.

— Ясно. — Кол се замисли за миг. — Някой от Капитолия насъсквал ли ви е срещу Фарън?

— Някои членове на юридическата комисия са загрижени за новите антитръстови явления, да.

— А кой плаща за изборните им кампании?

— Помисли малко повече: един сенатор, който е загрижен за могъща сила в нашата страна, не подлива непременно кода на някоя група с конкретни интереси.

— Всеки сенатор ли имаш предвид?

— Добре де, може би един-двама от тях са загрижени, защото определени дългогодишни поддръжници на политическите им позиции смятат еди-какво си, но големият тласък наистина идва от членове на комисията, които изпитват основателни опасения.

— Кой преследва Фарън Сиърс? — попита Кол.

— Можеш да станеш милиардер като смазваш милионери.

— Как и кой? — настоя Кол.

— Официално ли?

— Целият ни разговор е неофициален — отвърна инспекторът. — Не си ли спомняш?

— Спомням си, разбира се. — Юристът пресуши бирата си. — Сиърс изгражда империята си като разгърната племенна мрежа. Или като компютърна мрежа. Всичките му служители получават процент от печалбите от конкретните си операции, както и дял от печалбата на корпорацията майка. Той финансира със заеми външните амбиции на хората си. Те започват свой собствен бизнес — не само в областта на компютрите: магазини, обществени перални, частни училища, бензиностанции, какво ли не. И това се гарантира със заем от някоя от компаниите му или от техните пенсионни фондове. В замяна Сиърс притежава трийсет процента от предприятието. После той се погрижва всичките му служители и дилъри да разберат, че ако работят със съответната „независима“ компания, ще подсладят портфейла си чрез плана за разпределяне на процент от печалбата. И империята се разраства.

— Това законно ли е?

— Дотук да — отвърна антитръстовият експерт. — Хоризонталните монополи са почти невидима единица в регулационното законодателство. Те следват правилата достатъчно, за да избягват каквито и да било присъди.

— И как нарушава правилата Сиърс?

— Чрез СНС: страх, несигурност и съмнение. Например някой иска да пусне на пазара конкурентен продукт, а Фарън пуска слуха, че продуктът може да не е съвместим със системите на потребителите, и тъй като системите им са свързани с основната игра, никой не иска да рискува, като закупи новата играчка на конкурента. Освен това той задушава конкуренцията с рекламиране на софтуер, който е все още в процес на разработване. Компанията му съобщава за дадени продукти години преди да бъдат готови за пазара и плаши конкурентите си, които не могат да рискуват с разработването на собствените си варианти, защото Фарън ще ги изхвърли от фабриките. Но рекламираният софтуер не съществува и може никога да не се появи. Той е призрак, който плаши конкуренцията. Договорът на Фарън с МБА означава, че ги кара да налагат продукта му в света. Ако си изобретател, ти ще се опитваш да работиш с неговите хора, за да се увериш, че изобретението ти отговаря на съществуващия пазар. Имаше обвинения, че Фарън е крал от такъв „информационен обмен“, че е съсипвал хората със собствения им гений. Още нещо — ако реши, че иска да се конкурира с теб, той ще смъкне цената на продуктите си. Компаниите му ще понасят загуби години наред, само за да разсипят конкурента му. Корпорацията майка финансира операцията и когато поставят пазара на колене, цените отново скачат.