Черната кула
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: Белгариада #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Василева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черната кула». Краткое содержание книги:
Гарион повдигна главата на дядо си и я положи в скута си.
— Помогни ми, Гарион!
Инстинктивно знаеше какво иска тя от него. Събра волята си и протегна ръка към Поулгара. Тя я сграбчи бързо и той почувства как силата изтича от тялото му. Очите й бяха широко отворени и тя съсредоточено гледаше в лицето на възрастния човек.
— Отново!
И още веднъж изтегли събраната в него воля.
— Какво правим? — гласът на Гарион прозвуча объркано.
— Опитваме се да възстановим малка част от онова, което е загубил. Може би… — Поул погледна към вратата. — Побързай, Дурник — извика тя.
Дурник се втурна във фургона.
— Отвори чантата — нареди дъщерята на магьосника — и ми подай онзи черен буркан, онзи, който е запечатан със стомана, и железни щипци.
— Да отворя ли буркана, лейди Поул? — попита ковачът.
— Не, просто счупи капачката, внимателно, и ми подай чифт кожени ръкавици, ако намериш.
Без да каже нито дума, Силк измъкна кожени рицарски ръкавици от колана си и ги подаде. Тя ги сложи, отвори черния буркан и бръкна вътре с щипците. Много съсредоточено Поулгара отмести един мазен на вид зелен лист. Държеше го внимателно с щипците.
— Отвори му устата, Гарион — нареди тя.
Гарион вмъкна пръсти между стиснатите зъби на Белгарат и внимателно разтвори челюстта на стария човек. Леля Поул издърпа долната устна на баща си и пъхна листа в устата му и леко докосна езика му с него веднъж, само веднъж.
Белгарат подскочи рязко и изведнъж започна да рита с крака по пода. Мускулите му се напрегнаха и той започна да размахва ръце.
— Дръжте го! — разпореди се жената.
Дръпна се рязко и извади листа от устата му, а Мандорален и Барак скочиха, за да държат гърчещото се тяло на Белгарат.
— Дайте ми една купа — нареди тя. — Дървена купа.
Дурник й поднесе една и тя постави листа и щипците в нея. После много внимателно свали ръкавицата и я сложи върху листа.
— Вземи купата — каза тя на ковача. — Не се докосвай до ръкавицата!
— Какво да направя с това, лейди Поул?
— Изнеси го навън и го изгори, купата и всичко останало, и не позволявай на никого да се приближава дори до дима от него.
— Опасно ли е? — попита Силк.
— Прекалено опасно, но това са единствените предпазни мерки, които можем да предприемем тук.
Дурник преглътна с усилие и напусна фургона, като носеше купата така, сякаш беше жива змия.
Поулгара взе един малък хаван и чукало и започна да стрива някакви билки от чантата си на ситен прах, като наблюдаваше напрегнато Белгарат.
— Колко е пътят до Стронгхолд, Чо-Хаг? — попита тя алгарския крал.
— С добър кон може да се стигне за половин ден — отвърна той.
— А с фургон, фургон, който се движи бавно, за да не друса?
— Два дни.
Тя се смръщи и продължи да бърка билките в хаванчето.
— Добре, предполагам, че нищо друго не може да се направи. Моля те, изпрати Хетар при кралица Силар. Нека й каже, че ще имам нужда от топла, добре осветена стан, с хубаво легло и никакво течение. Дурник, искам ти да караш фургона. Не минавай през неравности дори ако това ще ни забави.
Ковачът кимна.
— Ще се оправи, нали? — попита Барак. Гласът му беше напрегнат, а той самият изглеждаше стреснат от внезапния припадък на Белгарат.
— Много е рано да се каже със сигурност — отвърна тя. — Бил е в това състояние в продължение на дни може би. Но той не би си признал. Мисля, че преодоля тази криза, но може да последват други.
Постави ръка върху гърдите на баща си.
— Сложете го в леглото внимателно. Трябва да поставим някакъв параван около леглото. Няколко одеяла ще свършат работа. Трябва да е на тихо и да няма течение. Никакви силни шумове.
Всички се втренчиха в нея, сякаш значимостта на изключителните предпазни мерки, които тя спомена, ги шокира.
— Побързайте, господа — каза Поулгара твърдо. — Животът му може да зависи от това.
ГЛАВА 6
Фургонът сякаш пълзеше. Високият перест облак се беше появил отново, за да закрие слънцето и студ плъзна над еднообразната равнина на южна Алгария. Гарион пътуваше във фургона — с натежала глава, скован от изтощение — и наблюдаваше загрижено как леля Поул се суети около изпадналия в безсъзнание Белгарат. За сън и дума не можеше да става. Следваща криза можеше да настъпи всеки момент и той трябваше да готов да се притече на помощ на леля Поул, като присъедини волята и силата на своя амулет към нейните. Задача, чието малко личице беше потънало в скръб, седеше тихо на стола в далечната част на фургона, а ръцете му стискаха здраво торбичката, която Дурник му беше направил. Гласът на кълбото още звучеше в ушите на Гарион, приглушен, но без да спре нито за миг. Почти беше свикнал с песента му през изминалите седмици, откакто напуснаха Рак Ктхол, но в моменти на затишие или умора му се струваше, че тя се появява с обновена сила. Сега песента звучеше някак успокоително.