![Царството [calibre 1.48.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/4/8/9/carstvoto-calibre-1-48-0-download.jpg)
Царството [calibre 1.48.0]
- Автор: Мартин Том
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Царството [calibre 1.48.0]». Краткое содержание книги:
- Да. Точно така, трябва да отида в Пемако. Колкото е възможно по-скоро.
- Разбирам - отговори той, докато търкаше брадичката си с ръка.
Дори говорът му беше леко театрален. Вероятно придобит от работата му с туристите, идващи право от самолета, който ги е докарал от Щатите. Разбира сс, тя също идваше право от самолета, но беше пътувала много в кариерата си и се надяваше, че е понаучила нещичко за начините, по които туристите могат да бъдат доени. Харизматичен, няма две мнения, но тази поза на изследовател, мислеше си тя, е малко в повече.
Когато седнаха заедно на възглавниците, Ким поднесе чаши е чай, а Адамс продължи разговора:
- Бях в Пемако миналото лято. Минах през прохода Су Ла. Мястото е опасно, няма точни карти, мостовете са разрушени, а сега има стотици китайски войници, които се опитват да измъкнат пари от теб. Към това трябва да добавим магьосниците...
Кришна се размърда нетърпеливо до нея и попита:
- Какви магьосници?
- Отровните магьосници. Пемако е прочута с тях. Това са стари госпожи, които живеят в селищата. Отравят чужденците, за да вземат тяхното „чи", жизнената им сила.
Нанси вдигна вежди.
- Кажи ми колко ще струва? - попита тя.
- Виждам, че сред нас има неустрашим изследовател.
Адамс изглежда ѝ се надсмиваше и Нанси трябваше да си наложи сдържаност, макар да си каза, че това вероятно е част от търговията и няма защо да й пука.
- Не смятам - остро възрази тя, - Пемако едва ли е по-зле от джунглите на Борнео.
Сянка премина по лицето на Адамс. Той обърна глава и когато видя голямата кост, която лежеше на масата до тях, я взе. Щом заговори, поведението му беше различно. Вече не се усмихваше.
- Виждаш ли това? Бедрена кост на як. - Той плесна с нея по лявата си длан. - Якът е роднина на камилата, но е космат, мързелив и още по-злонравен. Тибетците разчитат на него точно както бедуините на камилата. От него получават млякото си, хранят се с неговото месо, ядат очните му ябълки, тестикулите му и дори използват маслото му, за да си светят.
Той размаха костта в ръката си, сякаш беше тояга. След това без усмивка на лицето заби корав поглед в нея.
- Може би ти, госпожице Кели, вярваш в цялата тази пропаганда за стария Тибет? Че е бил мирно и щастливо място, когато далай ламите управлявали цялото население, докато не са дошли злите китайци?
Той ѝ подаде костта. Нанси я пое, замаяна от промяната в настроението му. С всяка минута този тип става по-интересен, помисли си тя. Адамс заговори отново:
- Костта, която държиш, е използвана като инструмент. Ако някой селянин извършвал престъпление, дори толкова дребно като кражбата на малко овесена каша, за да нахрани умиращото си от глад семейство, са го поваляли и държали, докато са притискали в слепоочията му две такива бедрени кости. Когато вече е била упражнена достатъчно сила, очите на селянина изскачали от орбитите. И справедливостта възтържествувала във феодалното царство на великите лами.
От отвращение Нанси изпусна костта върху килима. Той я вдигна и я върна внимателно на мястото ѝ. След това обърна глава и вторачи в нея снизходителен поглед.
- Изтърканите идеи, които се обменят около американските маси по време на вечеря, за магическия, духовния Изток са твърде далеч от истината. Тибет винаги е бил опасно и пълно с насилие място за хората, които не го разбират. Дори бих си позволил да кажа, че не е и много будистко, а по-скоро окултно царство, където винаги е властвала черната магия. Не е и никога не е бил будистка страна на мира...
Кришна не можеше да се сдържа повече.
- Добре, Адамс, стига с твоите мнения. Искаш ли работата или не? Не сме дошли тук за лекция, а аз самият много рядко ходя на американски вечери.
Адамс се обърна към него и с делови тон отговори:
- Ще ви струва доста.
- Колко?
- Кога искате да тръгнете, колко хора и каква е целта на пътуването?
Кришна стрелна Нанси с поглед.
- Само аз - отговори тя бързо. - Освен това искам да тръгна, без да вдигна под тревога китайските и индийските власти. Точната цел ще бъде разкрита, когато стигнем в Пемако.
Адамс се усмихна, сякаш нищо от казаното не го изненадва.
- Разбирам. Добре, да речем, петдесет хиляди долара за десетдневно пътуване, включително всички шерпи и екипировката. Имам нужда от парите предварително.