Под купола 2

— Добре ли сте… — Търстън погледна другото име, което беше изписано на картона. — Госпожо Буши?

Той произнесе името ѝ като „Бучез“, но Сами не си направи труда да го поправи, нито пък да поясни, че момчетата я наричаха Буши Дупенцето.

— Да, докторе — отговори.

Търстън също не си направи труда да я извади от заблуждението ѝ. Странната радост — тази, в която имаше скрити сълзи — се засили още малко. Само като се замислеше по каква случайност беше станал доброволец… ако Каро не го беше окуражила… той щеше да пропусне това.

— Доктор Ръсти ще се зарадва, че сте се върнали. Уолтър със сигурност е доволен. Имате ли нужда от болкоуспокояващи?

— Не. — Това беше самата истина. Все още усещаше пулсираща болка, но можеше да я изтърпи. Имаше чувството, че се рее над себе си, завързана за земята с много тънка нишка.

— Добре. Това означава, че състоянието ви се подобрява.

— Да — отговори Сами. — Скоро ще се оправя.

— Нали ще си полегнете малко, когато го нахраните? Доктор Ръсти ще ви прегледа сутринта.

— Да, добре.

— Лека нощ, госпожо Бучез.

— Лека нощ, докторе.

Търстън затвори внимателно вратата и тръгна по коридора. В края му беше стаята на Ру. Щеше да хвърли един поглед там, а после щеше да се отдаде на заслужена почивка.

Тя изглеждаше сънена, но не спеше. За разлика от младия мъж, който беше дошъл да я посети. Той седеше в ъгъла и дремеше; в скута му лежеше спортно списание, а дългите му крака бяха протегнати.

Джорджия направи знак на Търстън да дойде и прошепна нещо, когато той се наведе над нея. Тъй като говореше тихо и тъй като повечето ѝ зъби ги нямаше, той схвана само няколко думи.

— Не го буи. — На Търстън тя му звучеше като Хоумър Симпсън. — Само той доде да м види.

Търстън кимна. Времето за свиждания отдавна беше отминало, разбира се; а и като се имаше предвид, че младият мъж носеше синя риза и пистолет, сигурно щяха да му се скарат, че не е реагирал на пожарната сирена, но какво пък чак толкова? С него или без него, все тая, и щом сирената не беше успяла да го събуди, той едва ли щеше да помогне много при гасенето. Търстън допря показалец до устните си и каза „шшшт“, за да покаже, че двамата са съучастници. Тя се опита да се усмихне и потрепери.

Въпреки това не ѝ даде болкоуспокояващи — съгласно графиката, намираща се на таблата на леглото, Джорджия беше получила достатъчно. Той излезе, затвори внимателно вратата зад себе си и тръгна. Не забеляза, че вратата на стаята „бебе на борда“ отново е открехната.

Кушетката във фоайето се опита да го съблазни, но Търстън беше решил да се върне в къщата на Хайленд Авеню, за да види как са децата.

4.