Обществото на Жулиет

Но МТВ по онова време било само купища големи бухнали коси и дебели очни линии и било доста трудно да се различат „Дюран Дюран“ от „Каджагугу“ или „Мотли Крю“.

Бънди каза:

— Беше след Марта Куин и преди Джули Браун. Не, чакай… някъде между Адам Къри и Кърт Лодър.

Опитваше се да ме накара да помисля, че страда от синдрома на Аспергер, като продължи да изброява имената на водещи по МТВ в реда, по който са се появявали по телевизията.

Но аз нямах представа за какво говори, защото по моето време те всички вече бях част от миналото, а МС Хамър се опитваше да се завърне на сцената като гангста рапър.

От всичко, което ми каза, установих три неща. Бънди бе много по-стар, отколкото изглеждаше. Прекалено стар, за да изглежда така, както изглеждаше. И определено достатъчно стар, за да знае, че това, което вършеше, беше гигантска простотия.

Родителите на Бънди освен това го бяха дарили със средно име — Роял, мислейки, че така ще дадат някакъв кралски статус на своето първородно дете, но то всъщност навяваше само асоциации за богатия вкус на някой гигантски, скъп сладолед. Една гигантска кутия от марката „Бен и Джери“.

„Чери Гарсия“.

„Чери Гарсия Роял“.

Бънди Роял Тримейн.

И ето ви корена на всичките му проблеми. Чарлз Фостър Кейн си има своята обсесия по майка си. Бънди Роял Тримейн — името си. Дадено му навярно късно вечерта, преди родителите му да отидат на поредния гигантски запой. Когато майка му решила да откаже наркотиците.

Било някъде около шестия месец. Това била нейната голяма идея. Хрумнало й, че навярно диетата й от кокаин и крек, шоколадови десерти, снакс със сирене и червено вино — божоле — не е особено подходяща за здравето на нероденото й бебе.

За родителите на Бънди това бил толкова знаменателен момент, че решили да направят нещо специално, за да го почетат. Кокаинът не помага особено за мисленето, затова се спрели на първото, което чули по телевизията. Вдъхновили се по време на рекламната пауза на документален филм за истински криминални случаи — за някакъв особено противен сериен убиец.

А Тримейн въпреки че звучи като име на лекар от сапунения сериал „Главната болница“, било просто част от сделката.

Сякаш изобщо не осъзнавали, че това ще доведе до гигантска личностна криза в мига, в който тяхното сладко бебенце започне да ходи, да говори, да сере и да мисли самостоятелно.

Да кажем, че Бънди е бил роден с увреждане, щеше да е голямо, много голямо подценяване. Но трябва да призная, че се справяше изумително. Беше постигнал много, имайки предвид обстоятелствата.

Бе почти прочут. Определено известен.

Светът бе в краката му.

А малките мръсници с ниско самочувствие бяха на колене пред него.

Мина по-малко от час, а Бънди вече бе на жертва номер три. Беше вече загрял, така че му трябваха около деветдесет секунди, докато пенисът му провиснеше от панталона му с готова за инспекция татуировка.

От това, което виждах от мястото, на което седяхме с Анна на бара, пенисът на Бънди приличаше на една от онези немски наденици, направени от много бледо месо, поръсено с подправки и увито в плътна, груба обелка — като презерватив от свинска кожа. Кожичката не се яде, не би си и помислил за такова нещо. За да я сготвиш, пускаш наденицата в тенджера с вряща вода, сваляш я и чак тогава ядеш.