Истински пари
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Discworld #36
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Минчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Истински пари». Краткое содержание книги:
ЧОВЕК ВИНАГИ ТРЯБВА ДА ИМА ГРИЖА ЗА ПОТОМСТВОТО СИ, ГОСПОЖО ОХОЛ.
— Потомството ми? Всички останали Охол могат да ме цунат отзад, господинчо! Добре ги наредих аз. Уха! И сега какво следва, г-н Смърт?
СЕГА? — повтори смърт. — МОЖЕ ДА СЕ КАЖЕ, ЧЕ СЕГА СЛЕДВА… ОДИТЪТ.
— Аха. Не може да се мине без него, а? Е, аз пък за нищо не съжалявам.
ТОВА ЩЕ БЪДЕ ВЗЕТО ПРЕДВИД.
— Добре, така и трябва — каза Топси.
Тя хвана Смърт под ръка и го последва през вратите в черната пустиня под безкрайната нощ.
Малко след това Г-н Каприз се събуди и почна да скимти.
На следващата сутрин Таймс публикува кратък материал за банковата система. Най-често споменаваната дума в него беше „криза“.
Ето го на, помисли си Влаго, когато стигна четвъртия абзац. Или по-скоро ето ме на.
Лорд Ветинари заяви за Таймс:
— Вярно е, че с разрешението на председателя на банката аз обсъдих с Пощенския началник възможността той да предложи услугите си на Кралската банка в този труден период. Той обаче отклони предложението и с това нещата приключиха. Не е работа на правителството да управлява банки. Бъдещето на Кралската банка на Анкх-Морпорк е в ръцете на нейните директори и акционери.
И боговете да са им на помощ на всички, допълни на ум Влаго.
След това той се нахвърли върху панера за входяща поща с настървение. Потопи се в бумащината изцяло, като проверяваше суми, поправяше правопис и тихо си тананикаше, за да заглуши гласа на изкушението. Дойде време за обяд. Гладис се появи с чиния сандвичи със сирене, широки две педи, и с обедното издание на Таймс.
Предишната нощ беше починала г-жа Охол. Влаго се зачете в статията. Пишеше, че починала в съня си след дълго боледуване.
Той пусна вестника и се загледа в стената. Тя действително беше изглеждала сякаш се държи само на инат и джин. Но въпреки това беше демонстрирала жизненост и хъс… Е, явно никой не може да се държи вечно. Какво ли щеше да се случи сега? Слава на богове, него това изобщо не го вълнуваше!
И не му се мислеше какво ли се ще случи с горкия Г-н Каприз. Палето беше изглеждало сякаш едва се крепи на краката си, а сега щеше да му се наложи да търчи много, много бързо.
Сред последните съобщения, които Гладис му беше донесла, имаше продълговат, явно повторно използван плик, адресиран до Влаго и надписан „ЛИЧНО“ с плътни черни букви. Той го разряза с ножа за хартия и внимателно изтърси съдържанието му в коша, просто за всеки случай.
От там изпадна сгъната изрезка от вестник. Оказа се вчерашният Таймс с Влаго фон Мустак на първа страница. Лицето му беше оградено в кръг.
Влаго обърна листа. От другата страна с дребен равен почерк беше написано:
Уважаемий Господине,
Пузволих си като малка предпазителна мярка да поверя некои писмени свидетелвствувания на мои доверителни сътрудници. Скоро пак ще се вържа с Вас.