Децата на Просперо

— Уил… — прошепна тя, внезапно пребледняла, опитвайки се да приеме онова, което виждат очите й.

Брат й обаче се беше втренчил в телевизора. Беше го дръпнал от мястото му до стената и си играеше с дистанционното, но вместо образ и звук, получаваше само снежинки и пращене. Изобщо не беше забелязал огледалото и Ферн се притесни да не би той да не види откритието й. Наложи си да погледне в друга посока и забеляза кутия край леглото. Беше от тъмно дърво със златни жилки, на капака й бяха инкрустирани зловещи фигури от червен емайл. Докосна я и усети мирис, сякаш дошъл с несъществуващия полъх на вятъра — ухание на северна гора, на сълзяща смола и зелени листа, на свежи корени. Сякаш материалът бе още жив и копнееше за дните, когато е бил дръвче сред гората. Тя плъзна пръсти по ръба на капака и спря при металната закопчалка; преглътна напиращия на устните й вик. Прониза я пареща болка, макар по ръката й да не остана белег.

— Какво е това? — попита Уил, отвърнал глава от екрана на телевизора.

— Не знам точно. Нещо като бравата на вратата, само че по-силно и по-неприятно. Трябват ми ръкавици.

Намериха ръкавици в чекмеджето на нощната масичка. Ферн забеляза с неодобрение, че са от кожа на влечуго — змия или гущер. Петната сякаш сменяха цвета си на светлината и подобно на дървото, от което бе направена кутията, в материята се прокрадваха далечни спомени от отминал живот. Мъртви люспи, променящи се цветове — като хамелеон. Сложи си дясната. Първо й се стори голяма, но ръкавицата някак се сви точно по размера на ръката й, кожата прилепна плътно по нейната, докато престана да прилича на ръкавица и Ферн бе обзета от внезапен ужас, че няма да може да я свали. Че завинаги ще остане на ръката й.

— Сега ще можеш ли да я отвориш? — попита Уил.

Тя натисна закопчалката, без да усети нищо неприятно. Капакът се повдигна. Вътре имаше няколко прегради. Помежду им бяха наредени шишенца и бутилчици с миниатюрни етикетчета, неразчетими с просто око. Имаше още и тумбеста книга с кожена обвивка, изписана на ръка. Най-странната вещ в кутията беше видеокасета без обозначения.

— Да я пробваме — рече Уил и лицето му се озари едновременно от любопитство и решителност. Но не можа да я вземе. Ферн я пое с ръката, на която бе сложила ръкавицата, и я пъхна във видеото, после двамата се настаниха на леглото и се приготвиха да гледат. Уил пусна видеото. Нещо прещрака и екранът изчезна. Квадратната кутия на телевизора зейна празна, отвътре се облещи необятна бездна, прозорец в нищото. Някъде в дълбините проблесна самотна звезда, не по-голяма от прашинка, но скоро угасна.

— Прави се с компютър — обясни Уил. Май не си вярваше много.