Пери Мейсън: Случаят със заровения часовник

Дела Стрийт се замисли за миг.

— Звучи ми съвсем логично — каза след това.

— Добре. Веднага се обади на Винсънт Блейн. Задай му въпроса така, все едно че не става дума за нещо кой знае колко важно. Попитай го например кой лекар в Роксбъри би могъл да издаде медицинско свидетелство, че Милисънт е в състояние на нервно напрежение в резултат на обтегнатите си семейни отношения.

— И после какво? — попита тя.

— Само това. Запиши си името на лекаря. И след това ела в стаята на Пол Дрейк… Местният вечерен вестник дали е излязъл вече?

— Да.

— Има ли в него нещо за Милисънт?

— Нито ред. Явно не е изтекла информация за арестуването ѝ.

— А пише ли за убийството?

— Да, не са разполагали с кой знае каква информация, просто съобщението е поразширено и разкрасено — точно както пишат обикновено в подобни случаи в днешно време.

— Добре. Отивай сега да проведеш разговора, за който се разбрахме. А аз ще се кача да се видя с Пол.

— От моята стая ли да позвъня или предпочиташ да говоря от тук?

— Използвай кабинката тук. Операторката на централата може да се окаже любопитна.

Дела Стрийт кимна и веднага се насочи към телефонната кабина. Мейсън се качи с асансьора, отключи вратата на собствената си стая и премина през свързващата врата в съседната, където завари Пол Дрейк пред огледалото да се бръсне с електрическа самобръсначка.

— Здравей, Пери — усмихна му се детективът, като изключи самобръсначката и си сложи малко лосион след бръснене. — Какви са новините?

— Точно това дойдох да разбера.

Дрейк си облече ризата и умело затегна вратовръзката си.

— Е? — подкани го адвокатът.

Детективът не му отговори веднага, загледан в огледалото, докато нагласяваше възела на вратовръзката. Беше висок, слаб човек, без впечатляващи мускули и широки рамене, така че външността му до голяма степен бе пълна противоположност на онова, което обикновено се смята нормално за един представител на неговата професия. Когато се занимаваше с нещо определено, лицето му се отпускаше, сякаш нищо не го интересуваше; само очите му като че не пропускаха нищо и отчитаха с голяма прецизност всичко, което се случваше наоколо. А зад тази маска острият му ум работеше с математическа точност и невероятна скорост.

— Какво става?

— Ами тази Милисънт…

— Какво за нея?

— Ти ми каза да я открия, като пренебрегна всякакви намеци, че не е особено трудно да я намери човек. Съвсем ясно ми заяви, че сигурно веднага ще чуя, че си е вкъщи, но това е само подвеждаща информация, която смяташ да подхвърлиш на полицията. Пусках цяла група от моите хора…