Библиотекарите

- Зная Господнята молитва - отвърна Клариса.

- Е, това е все пак нещо, нали? А знаеш ли как да чистиш и режеш зеленчуци?

Клариса кимна.

-Добре. Тогава да идем в кухнята и да започнеш да си изкарваш прехраната.

- Искам да стана монахиня, сестро. Как да го постигна?

Сестра Джоузефин изсумтя.

- Като за начало започни с чистенето на ряпата.

Седмиците и месеците се изнизваха и Клариса постепенно започна да осъзнава, че е различна от повечето други момичета в спалното. Макар да прекарваше часове в молитви в катедралата с останалите, нито веднъж не я освободиха от работата в кухнята, за да участва в ежедневното учене на Светото писание и псалмите. Имаше едно друго момиче, към което се отнасяха по подобен начин - девойка с едър кокал и топчест нос на име Фей. Тя обаче изчезна един ден и оттогава никой не я видя.

Останалите момичета се наричаха послушници и след една година престой във Вектис можеха да положат простите клетви. Онези, които прекарваха в манастира четири години, се подстригваха, полагаха тържествен обет и се венчаваха за Христа. Като сестри от Вектис те получаваха лични килии и свободно време за молитви и медитация насаме.

Смущението и чувството за изолация се засилваха и от това, че останалите момичета я отбягваха и си шепнеха зад гърба ѝ. Никой не ѝ казваше защо е различна от другите. Просто го знаеше.

На шестия месец от идването ѝ във Вектис в спалното се появи ново момиче, светлокоса девойка на име Елизабет. Тя беше от острова и идваше от Нюпорт. Баща ѝ я беше продал като малка за слугиня в домакинството на графиня Изабела в Карисбрук. На свой ред графинята я беше дарила на манастира и сестра Сейблин лично я взе от замъка и я предаде на грижите на сестра Джоузефин. Леглото Ѝ беше до това на Клариса и двете работеха заедно в кухнята. Не след дълго стана ясно, че с Елизабет също не се отнасят като с послушница.

Елизабет беше срамежлива и през първите няколко седмици двете момичета почти не разговаряха. Когато най-сетне се престрашиха, диалектите им се оказаха толкова различни, че отначало общуването беше чиста мъка, но след време започнаха да се разбират една друга.

- Нима няма да станем монахини като останалите? - беше попитала Елизабет.

- Когато питам същото сестра Джоузефин, тя не ми отговаря - отвърна Клариса. - Когато се моля на Бог за отговор, Той също не отговаря. Мога ли да те питам нещо? Когато пристигна, сестра Джоузефин огледа ли те гола?

Елизабет кимна.

- Каза, че бедрата ми били добри.

Момичетата бързо се сприятелиха, свързани от явно общата си съдба. За тях манастирът беше целият свят, а той се оказа странно и неразбираемо място. Мъчеха се да проумеят йерархията и работата на обитателите му. Знаеха, че има пивоварна, но кой монах беше пи-воварът? Знаеха, че има лечебница, но кой беше лечителят? Измислиха си игра и се опитваха да познаят кой с какво се занимава и когато оставаха без строгия надзор на сестра Джоузефин или на готвачката, се промъкваха за няколко минути навън, за да проследят един или друг.