Смарагдовозелено

Ник изглеждаше малко виновен.

— Само на Каролайн. Тя беше толкова… е, знаеш как винаги усеща, когато се таи нещо, и колко настойчиви въпроси задава. Но тя ще мълчи и ще ни помогне да баламосаме мама, пралеля Мади и Шарлот.

— Най-вече Шарлот — рекох, повече на мен самата.

— Всички са все още горе, в трапезарията. Мама покани Лесли на вечеря.

В трапезарията тъкмо раздигаха масата, което означаваше, че леля Мади се преместваше на канапето си пред камината и вдигаше крака, а господин Бърнард и мама разтребваха празните чинии. Всички се зарадваха да ме видят, тоест всички освен Шарлот. Е, може би просто много добре успяваше да прикрие радостта си.

Ксемериус висеше надолу с главата от полилея и извика:

— Ето те най-сетне! Тъкмо се канех да почина от скука.

Въпреки че апетитно ухаеше на ядене и мама каза, че ми е запазила нещичко, геройски обявих, че не съм гладна, защото вече съм вечеряла в Темпъл. Стомахът ми се сви възмутено при тази лъжа, но в никакъв случай не можех да губя излишно време, за да го успокоявам.

Лесли се ухили насреща ми.

— Кърито беше великолепно. Изобщо не можех да се спра да ям. Още повече че в момента майка ми отново е изпаднала в една от експерименталните си фази. Дори и кучето ни не яде макробиотичните неща, които готви.

— Затова пък изглеждаш много добре… ъъъ… да кажем охранена — каза Шарлот остро.

От сплетената й коса се бяха измъкнали няколко къдрици и обрамчваха изключително нежно лицето й. Невероятно е как някой толкова красив може да е толкова подъл.

— Ти си си добре. И аз искам да имам куче — каза Каролайн на Лесли. — Или някакво друго домашно животно.

— Е, ние си имаме Ник — отвърна братовчедка ми. — Това е почти същото, като да имаме маймуна вкъщи.

— Да не забравяме и теб, истински гадна отровна змия — не й остана длъжен Ник.

— Браво, малкият — изграчи Ксемериус от полилея и запляска с лапи. — Добре я контрира.

Майка ми помагаше на господин Бърнард да нареди чиниите в кухненския асансьор.

— Много добре знаеш, че не може, Каролайн, тъй като леля ти Гленда има алергия към животинските косми.

— Можем да си вземем гол къртичест плъх. Това ще е по-добре от нищо.

Шарлот отвори уста, но после отново я затвори, защото явно не й хрумна нищо подло по темата за голия къртичест плъх.

Пралеля Мади се бе настанила удобно на креслото си и посочи сънливо закръглената си розова буза.

— Гуендолин, дай на леля си една целувка! Ужасно е, че вече те виждаме толкова рядко. Нощес отново те сънувах и бързам да ти кажа, че сънят не беше добър…

— Можеш ли по-късно да ми разкажеш за това? — Целунах я и прошепнах в ухото й. — И моля те, би ли ни помогнала да държим Шарлот далеч от синята баня?

Трапчинките на пралеля Мади станаха по-дълбоки и тя ми намигна. Изведнъж вече изглеждаше напълно будна.