Шанхайска афера

— Правилно — съгласи се Нокс.

— Е, какво се е случило с мотоциклетите им? Къде ли са сега?

— Ти си гениална! — възкликна Нокс, щом се сети за липсващия джипиес от апартамента на Данър.

Тя сведе поглед и посегна към второто питие, което им бе сервирано.

„Китайците явно имат проблем с приемането на комплименти“, помисли си Нокс.

— Тъй като полицията все още официално не е уведомена, че е било извършено отвличане — каза Грейс, — вероятно нито един от мотоциклетите не е бил прибран като доказателство.

— Госпожице Грейс, трябва да пиете по-често — усмихна се Нокс.

— Защо? — не разбра шегата му тя.

— Това беше друг комплимент.

— Приема се.

Нокс явно постигаше напредък. Той вдигна халбата си с бира и чашите им леко се докоснаха.

Една от сервитьорките мина покрай тях и погледът му се плъзна по нея.

— Знаеш ли какво означава изразът „гений със затруднения“? — попита я той.

— Опасявам се, че не.

— Това е човек, който има някакъв физически или психически недостатък, но затруднението му се разглежда по-скоро като нова възможност, а не като ограничение.

— Това е много хубаво — каза тя.

— Брат ми е такъв — добави Нокс. — Той е мой бизнес партньор.

Бирата явно започваше да заплита езика му. Грейс продължаваше да отпива малки глътки от водката си и да го наблюдава с любопитство.

— Просто ми се искаше да го знаеш — каза той, допивайки на един дъх бирата си.

Тя му отправи дълъг изучаващ поглед.

— Всъщност искам да прегледаш счетоводството ни — каза той.

— Тогава ще го направя — отвърна тя с усмивка.

— Ами Едуард Лу? — пробва я той. — Ти имаш ли някакви роднински връзки с него?

— Все още не… — отвърна тя и поднесе чашата към устните си.