Мисията на посланика

— Аз редовно лекувам хора, въвлечени в престъпни дейности — каза му тя. — И познавам други от града, които печелят парите си по не съвсем законни начини. Това не ме прави престъпник. И никой магьосник не става престъпник само защото някой от роднините му се оказва такъв. Достатъчно е магьосникът — или ученикът — да се държи така, както искаме от него.

— Само ако можехме да вярваме, че е така — отвърна Регин. — Но всички ученици и магьосници, независимо от произхода им, които имат някаква връзка с непочтени хора чрез семейството или приятелите си, са много по-податливи на изкушенията от онези, които не са — той се намръщи. — Аз вярвам, че този закон им помага, особено ако не са способни да го правят сами. Той би могъл да им послужи като извинение, ако върху тях бъде приложен натиск.

— Или да ги накара да се разбунтуват, ако бъде приложен неправилно. Или ако бъде нарушен по невнимание, те могат да решат, че щом са нарушили един закон, няма да има значение, ако нарушат и друг. Освен това съществуват и онези, за които забраненото е най-сладкия плод.

— И точно за тях законът ще действа като спирачка.

— Или обратното, като стимул? — тя въздъхна. — Слабостта на този закон е в непоследователното му прилагане — и аз не вярвам, че може да се намери решение на проблема.

— Съгласен съм, че това е слабостта му, но и в това, че не може да се намери решение — Регин се облегна назад и затвори очи. — Проблемът е, че нещата се променят. Престъпността се промъква сред висшите съсловия. Законът е необходим за тях, а не за нисшите.

Сония повдигна изненадано вежди.

— Едва ли смятате, че богатите класи не са посещавали комарджийниците и бордеите и в миналото? Мога да ви разкажа някои истории…

— Не — Регин отвори очи и я погледна. — Не говоря за обичайните лудории. Това е нещо по-голямо. По-злобно. И далеч по-организирано.

Сония разтвори устни, с намерението да го накара да се изясни, но я прекъсна почукване по вратата. Тя се обърна, отключи я с малко магия и когато я отвори, в стаята влезе Джона, понесла голям поднос с храна.

Лелята на Сония — и нейна прислужница — ги погледна и се поклони учтиво.

— Лорд Регин — жената остави подноса на масата, погледна отново към Сония и отстъпи назад.

— Не си отивай заради мен — Регин се изправи и се обърна към Сония. — Ще се върна някой друг път — той леко наклони глава. — Благодаря, че ме изслушахте, Черна магьоснице Сония.

— Приятна вечер, лорд Регин! — отвърна тя.

Джона отстъпи встрани и го пропусна край себе си. Когато вратата се затвори зад гърба му, жената повдигна изненадано вежда.

— Прекъснах ли ви? — попита тя.

— Да, но това няма значение.

Докато леля й подреждаше покритите съдини върху масата, Сония въздъхна и огледа стаята.