Убиец
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #6
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-62-2
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Убиец». Краткое содержание книги:
Хана си поставя за цел да корумпира Роузуудската младеж, започвайки с готиния тип от по-горния курс. Ариа души за пикантна информация в миналото на приятеля си. Спенсър краде — от собственото си семейство. А малката чиста Емили се въздържа от въздържание…
Обаче сладките малки лъжкини ще трябва да внимават. Те помислиха, че са в безопасност, когато убиецът на Али бе арестуван, а истинската самоличност на „А“ най-сетне бе разкрита. Но сега има нов (или нова?) „А“ да нажежава атмосферата в града. И този път Роузууд ще пламне.
Спенсър се канеше да напише „съжалявам, не е Мелиса“, но в този миг дойде второ съобщение. „Аз съм, Иън.“
Стомахът й се сви. Да бе! Който пращаше тези съобщения нямаше много добро чувство за хумор.
Ново пиукане. „Там ли си?“
Спенсър погледна към непознатия псевдоним. УЮКЗащитникRoxx. Иън беше учил в Университета на Южна Калифорния и играеше футбол като защитник. Но това не означаваше нищо. Нали?
Пиуканията не спираха.
„Съжалявам, че тръгнах без да се обадя… но те ме мразят. Знаеш го. Откриха какво знам. Затова трябваше да бягам.“
Ръката на Спенсър започна да трепери. Някой си играеше с нея, също както си играеха с родителите на Йън. Той не беше избягал. Беше мъртъв.
Но защо тогава в гората нямаше и следа от останките му? Защо ченгетата не бяха намерили нищо?
Спенсър размърда пръсти над клавишите. „Докажи, че наистина си ти“, написа тя, без да си прави труда да обяснява, че не е Мелиса. После затвори очи, опитвайки се да се сети за нещо лично, свързано с Иън. Нещо, което и двете с Мелиса би трябвало да знаят. Нещо, което го нямаше и в дневника на Али. Пресата беше публикувала експозе на всичко, което Али беше написала в дневника си за Иън, като например как връзката им беше започнала след една футболна среща през есента на седми клас, как беше успял да се подготви за изпита SAT с помощта на едно хапче риталин, което беше получил от свой приятел, и как не е бил сигурен, че заслужава титлата „Най-ценен играч“ за футболния отбор в „Роузууд дей“ — братът на Али, Джейсън, бил много по-талантлив. Онзи, който се правеше на Иън, щеше да знае всичко това. Само ако можеше да се сети за нещо свръх тайно.
Тогава й хрумна перфектния въпрос. Нещо, за което беше сигурна, че Али не знае. „Какво е истинското ти второ име?“, написа тя.
Последва кратка пауза. Спенсър се облегна назад в очакване. Когато Мелиса беше в последния курс на гимназията, тя се напи на коледното празненство с яйчен пунш и призна, че родителите на Иън са искали момиче. Когато госпожа Томас родила момче, те решили второто му име да бъде момичешкото, което били избрали. Иън никога не го използваше — в старите годишници на „Роузууд дей“, които Спенсър беше преглеждала, той дори не беше вписал инициал.
Ново пиукане. „Елизабет“, гласеше съобщението.
Спенсър примигна. Това беше невъзможно.
Светлината в кухнята угасна и дворът потъна в мрак. По задънената уличка мина кола. След това Спенсър започна да чува шумове. Въздишка. Изсумтяване. Кикот. Тя подскочи и притисна чело към студеното дебело стъкло на прозореца. На портата нямаше никой. Нямаше никакви сенки покрай басейна, горещото джакузи, верандата. Никой не се промъкваше покрай вятърната мелница, въпреки че прясно боядисаните букви на думата ЛЪЖКИНЯ като че ли светеха.
Сайдкикът й иззвъня. Спенсър подскочи с разтуптяно сърце. Погледна отново към компютъра. Иън се беше изключил от месинджъра. На телефона имаше едно ново съобщение. С трепереща ръка Спенсър натисна „прочети“.
Скъпа Спенс, когато ти казах, че той трябва да си иде, нямах предвид, че трябва да умре. Но пък в този случай има някои доста неясни неща… оставям на теб да разбереш кои са те. Така че по-добре започвай да търсиш, или следващият, който ще си „иде“, ще бъдеш ти. Au revoir!