Шоколадово докосване

Нейните пръсти се увиха по-плътно около ръката му. Доминик моментално пусна врата си и улови другата ѝ ръка, защото двете му ръце заслужаваха справедлива подялба на ласките.

– Трудно е – тихо каза тя. – Извинявай. Каква беше причината – катастрофа или заболяване?

Той не трябваше да повдига този въпрос.

– Приятел – сухо каза той. Сухотата беше най-добрият тон, с който можеше да предаде случилото си, и му беше коствала много практика.

Очите ѝ се разшириха, шокирани.

– Приятел я е убил?

Той трепна.

– Не – хм, боже, и това не беше изключено. Казваха, че жените повтарят грешките си, напълно възможно бе майка му да е избягала с някой негодник като баща му. – Тя избяга с него. Искаш ли червено вино? Мисля, че това каберне совиньон от Медок[21] е добро.

Дали майка му беше добре? Той я бе мразил толкова дълго и сега изведнъж почувства отчаян порив да я намери и да се увери, че е невредима и щастлива. Нещо, което тя не бе направила за сина си.

Неговата все още безименна дама го гледаше с полуотворени устни и недоумяващ поглед. Да, нейните родители я бяха обичали. Тази мисъл прониза болезнено сърцето му. Той не я заслужаваше. Той не трябваше да седи тук и да я примамва в лапите си.

– Както ти искаш – разсеяно отговори тя за виното, премигна, опита се напразно да спре да го гледа втренчено.

Доминик махна на Аксел, сервитьора, и ѝ поръча една чаша. Джейми вдигна вежди, когато осъзна, че наляха само на нея.

– Поръчай каквото ти искаш.

И тогава...

– Аз не пия.

Тя премигна два пъти, после се разсмя.

Е, не болеше чак толкова. Дом вдигна вежди в очакване, докато смехът ѝ гъделичкаше и извиваше вътрешностите му, причинявайки му най-различни неетични неща.

– Наистина ли? Но... ти си французин! – възкликна тя.

– О, това е страхотно. Сигурно обожаваш да го казваш на хората.

Не, той всъщност предпочиташе да го премълчава. Хората го гледаха така, сякаш имаше две глави, а Дом не искаше да обяснява причината. Но сега се усмихна, а палците му погалиха нежно ръцете ѝ.

– Шоколадът ли е твоят единствен порок? – подкачи го весело тя.

– Ами не е единственият – призна той.

Тя погледна съединените им ръце и устата ѝ се изви по онзи особен начин, който събуди цунамито от топлина и сексуална възбуда в него. Сякаш през масата тя виждаше най-неотложния му порок в този момент, който го изгаряше. Миглите ѝ трепнаха и тя го прикова с продължителен поглед. Ръцете му стиснаха нейните.

– Баща ти сам ли те отгледа, или се ожени повторно? – попита тя. Сигурно подбираше теми, които правеха сексуалното напрежение по-поносимо.

– Ммм – ето какво заслужаваше, щом извеждаше жена на вечеря. Разговори, за бога. Дом се справяше много по-добре, когато пристъпваше директно към секса, преди, по време и след който никоя жена не го бе поглеждала дори с намек за съжаление. – Той не се ожени повторно. Това е много добро – Дом посочи най-здравословното предястие в менюто в стремежа си да компенсира захарта, с която я тъпчеше. – Готвачът запечатва козето сирене на силен огън и го полага върху легло от крехка салата, с гарнитура от карамелизирани смокини с балсамов оцет...