Копелето

Разчитах да се промъкна незабелязана до покоите си, да се преоблека и веднага да потърся Габриел де Саяс, за да поискам аудиенция при Филип II. Всичко, което знаех, трябваше да излезе наяве.

Кристобал ме видя и изобщо не се поколеба. Бързо се поклони на жената и кимна на някакъв друг мъж, който чакаше до стълбището към главния вход — Антонио Перес. След това тръгна право към мен.

Наведох се и извадих камата от ботуша си. Само да ми дойде сега! Нямаше да се оставя да ме води страхът. Държах камата полускрита в гънките на наметката си, но така, че Кристобал все пак да я види, и не откъсвах очи от неговите, докато с твърда, целенасочена стъпка пресичаше двора.

— Трябва да поговорим — прошепна той, преди още да е стигнал до мен, и кимна към камата ми. Видях го как ме оглежда и си прави извод колко жестоко е било случилото се с мен, щом се е наложило да се преоблека в чужди дрехи.

— Не ме доближавайте! Нямаме за какво да говорим. Опитът Ви да ме убиете беше неуспешен, както виждате, а тук, сред двора и кралските войници, не бихте направили втори. Вървете се обесете, Кристобал, с Вас е свършено!

— О, не, уважаема госпожице, не е свършено с мен — каза той, като наблегна на думата „госпожице“. — И с Вас няма да е, ако се държите прилично. — Сега гласът му беше спокоен, а в тона му имаше намек от злорадство. — Да, прочетох писмото от Хуан. Как го беше казал „прелестна госпожице“… Вие сте мадмоазел Дьо Мондидие и сте излъгали краля, както и целия испански двор, за вдовството си. Според Вас на кого ще повярват? На една лъжкиня, дошла от чужда страна, или на най-доверените хора на краля? И знаете ли какво Ви чака, когато лъжата Ви излезе наяве? Ако не знаете, питайте Мария де Мендоса, която при това имаше далеч по-високо положение, отколкото Вие някога сте имали тук в Испания. Детето й беше отнето, а тя остава заключена в манастир до края на живота си. — Иначе хладнокръвният Кристобал произнесе последните изречения неочаквано пламенно.

О, небеса! Колко наивна съм била да вярвам, че мога да преборя страха, да преборя проблемите си, да преборя Кристобал. Бях забравила, че документът от Катерина е подправен, че се бях представила за вдовица едва след срещата си с Хуан. За него бях госпожица. Мисълта, че дъщеричката ми може да ми бъде отнета, беше непоносима. Мислите ме заливаха като порой — трябва да мълча, трябва да се подчиня на Кристобал, независимо какво иска, трябва да избягам във Франция или при Хуан в Гранада, трябва да убия Кристобал…

— Вие сте самият дявол — казах отчаяно. После се стегнах. — Ще пазя детето си с всички средства. И Вие се пазете, Кристобал!

Той само се усмихна.

— В такъв случай нямате избор, госпожице. Трябва да влезете в съглашение с дявола, ако искате да опазите и себе си, и нероденото си дете. Мълчание срещу мълчание. Сделката е съвсем справедлива.

Не откъсвахме очи един от друг. Никой от двама ни не помръдваше.

— Стига да пазите тайната ми, ще мълча — казах накрая. — Кълна се. Какво ще разкаже Хуан на краля обаче не зависи от мен.