Очи от рая

Когато полицаите се изсипаха в затъмнения хол в търсене на убиеца, Руана така ги беше впечатлила, че те се бяха съгласили да пият чай, насядали на пода върху копринени възглавници. Очакваха, че ще се разбъбри, както ставаше с всички привлекателни жени, но колкото и да се опитваха да спечелят благоразположението й, тя стоеше изправена до прозореца, докато разпитваха сина й.

— Радвам се, че Сузи се е харесала на такова добро момче — каза татко. — Ще благодаря на сина ви за това.

Тя се усмихна, но устните й не се разтвориха.

— Беше й написал любовно послание — каза той.

— Да, знам.

— Иска ми се и аз да го бях направил — каза той. — Да бях й казал, че я обичам в онзи последен ден.

— Да, разбирам.

— Но синът ви го направи.

— Да.

Очите им се срещнаха за миг.

— Сигурно сте изкарали полицаите от кожата им — каза той и се усмихна, повече на себе си, отколкото на нея.

— Дойдоха, за да обвинят Рей — каза тя. — Отношението им към мен не ме интересува.

— Сигурно са го изтормозили — каза татко.

— Не, не бих го позволила — каза тя твърдо и остави чашата си на подноса. — Зная, че не можете да изпитвате съчувствие към Рей и към нас, родителите му.

Татко се опита да възрази.

Тя вдигна ръка, за да го спре.

— Загубили сте дъщеря си и дойдохте тук с някаква цел. Затова ще ви изслушам, но няма да ви позволя да се ровите в живота ни.

— Не исках да ви обидя — каза той. — Аз само…

Тя отново вдигна ръка.

— Рей се връща след двадесет минути. Първо аз ще говоря с него, за да го подготвя, след това можете да разговаряте с него за дъщеря си.

— Какво толкова казах?

— Добре, че нямаме много мебели. Така един ден можем да си съберем багажа и да се махнем оттук.

— Надявам се, че ще останете — каза татко. Той беше възпитан да бъде учтив още от дете, мен също ме бяха възпитавали в този дух, но той изрече тези думи, защото част от него не искаше да се раздели с тази студена жена — може би не точно студена, а сдържана, и твърда, без да е от камък.

— Много мило от ваша страна, но вие дори не ме познавате — отвърна тя. — Да почакаме Рей заедно.

Татко беше излязъл от къщи посред един спор между Линдзи и майка ми. Мама се опитваше да убеди Линдзи да отидат в клуба на Младежкото християнско дружество и да поплуват в басейна. Без да се замисля, Линдзи изтърси: „По-скоро бих умряла!“ Татко видя как мама замръзва на мястото си, след това избухва в сълзи и тичешком отива в спалнята, за да се наплаче насаме. Той тихомълком пъхна бележника в джоба си, взе ключовете за колата от куката до задната врата и се измъкна навън.

През първите два месеца мама и татко се движеха в различни орбити. Единият оставаше у дома, другият излизаше. Татко заспиваше на зеления си стол в работната стая, а когато се събудеше, се промъкваше на пръсти в спалнята и се пъхаше в леглото. Майка ми обикновено издърпваше завивките към себе си и той лежеше отвит, свит на кълбо, готов да скочи при всеки зов, готов на всичко.