Първите седем
- Автор: Петров Боян
- Язык: болгарский
- Жанр: Путешествия и география
Электронная книга - «Първите седем». Краткое содержание книги:
Но как се оцелява толкова дълго насред пейзаж, изпъстрен с невъобразими скални отвеси и бездънни цепнатини, където просто няма място за грешки? Как едно 17-годишно момче, мечтаещо за гигантите К2 и Канчендзьонга от книгите на Джо Таскър, ще се научи да преглъща умората и болката, да крещи „не“ в лицето на болестта?
В „Първите седем“ Боян разказва за изпитанията, провалите и успехите, които съпътстват изкачването на първите 7x8000, формирали го като отличен катерач и лидер. Книгата е своеобразен наръчник за изкачване на високи върхове, в който детайлно се описват физическата подготовка и организацията, предшестващи експедициите към върхове над 7000 метра. Авторът не е професионален алпинист, а изследовател-зоолог, който съумява да приложи научния подход на всяка крачка от:
- Избора на връх и стил на изкачване
- Изграждането на тренировъчен режим
- Привличането на спонсори
- Подбора на подходяща екипировка
- Определянето на хранителен режим по време на експедициите
Прекосете континенти и вертикални граници заедно с един от водещите алпинисти на България, който ще ви покаже, че непостижимите
цели са само поредната илюзия на ума.
Списъкът на висшата флора включва над 1200 вида, от които едва 55 се срещат над 4000 м. Гигантските спорежи Senecio kilimanjari и S. cottonii, както и Lobelia deckenii са ендемични за този африкански вулкан.
До Ухуру водят шест основни маршрута - „Марангу“, „Ронгай“, „Лемошо“, „Шира“, „Умбве“ и „Мачаме“. Достигането му по всеки от тези главни маршрути не представлява почти никаква трудност и списъкът на сънародниците ни, стигнали до най-високата му точка, набъбва всяка година.
Над 90% от изкачванията стават по маршрута „Марангу“, който е най-евтиният вариант (1172 щатски долара през 2009 г.), нощува се в хижите, изградени по протежение на пътя за изкачване, или на палатки - в случаите, когато туристите са повече от леглата в хижата.
Гигантските спорежи Senecio spp. доминират в зоната над 3500 м.
Беловратите гарвани (Corvus albicollis) са най-често вижданите птици по склоновете на Килиманджаро.
Връх Мауензи (5149 м) е вторият по височина вулканичен конус в масива на Кили.
В периода 9-13.02.2009 г. се качих с малка българска група по „Умбве“, който е един от скъпите маршрути (1447 долара през 2009 г.) и дотогава беше рядко изкачван или въобще неизкачван от българи. След множество инциденти, най-вече смъртта на трима американци в резултат на масивно скално срутване между 5000 и 5300 м на 4.01.2006 г., участъкът, преминаващ през т.нар. Breach Wall над ледника Ароу, се счита за изключително опасен и днес пито една от агенциите не предлага изкачване по него. По тази причина маршрутите „Умбве“, „Шира“, „Мачаме“ и „Мвека“ преминават през лагерите „Баранко“ (3940 м) и „Барафу“ (4600 м) и оттам през Стела пойнт (5756 м) на ръба на кратера до Ухуру (5895 м).
Изкачванията към върха започват около полунощ и ако сте бавни, ще катерите в най-големия студ, при силен вятър и дори сняг. С групата ми тръгнахме от „Барафу“ (4600 м), последния лагер, в 1:30 ч. сутринта. Беше много светла лунна нощ и не пуснахме челниците пито веднъж. Дългата върволица от светлини пред нас вече достигаше средата на маршрута. Катерехме с добро темпо и задминавахме наред, но по едно време усетих, чс сме прекадено бързи и трябва да забавим ход, за да посрещнем изгрева (към 6:15 ч.) на върха. Имах предостатъчно сила и даже можех да тичам, но си наложих да крача много бавно. Температурата беше около -10°С, но заради вятъра чувствахме студа много по-силно. Точно в 5:55 ч. с Ради бяхме на най-високата точка. Всичко все още тънеше в чернота и само една тънка оранжева линия започваше да блещука на изток. Кратерът на вулкана беше ясно очертан и в него видях, че понастоящем е останало само едно голямо ледено парче.
Слизането от върха е удоволствие, защото достигането до последния лагер става по дълги сипеи за малко повече от час. На няколко места покрай пътеката може да видите най-различни модели носилки за спасяване на закъсали туристи. Ако имате издръжливи крака, бихте могли в рамките на същия ден да се спуснете по „Мвека“ до град Моши и да се приберете в хотела си.
Климатичните промени са причина за стопяването на 85% от ледената покривка на Килиманджаро в периода от 1912 до 2011 г. Намаляването на ледената площ през последните години е толкова бързо, че моделите показват, че през 2040 г. на покрива на Африка ще са останали няколко малки парчета, а през 2060 г. най-вероятно въобще няма да има лед.
РУВЕНЗОРИ - ГОСПОДАРЯ НА ДЪЖДА
ВРЪХ И ВИСОЧИНА: Маргерита (5109 м)
ПЛАНИНА И ДЪРЖАВА: Рубензори, на границата между Уганда и Конго
ПЪРВО ИЗКАЧВАНЕ: 18.06.1906 г. от италианците Луиджи Амадео ди Сабоя - херцог Абруцки, Дж. Петига, С. Олие и Ж. Брошрел
ПЪРВО БЪЛГАРСКО ИЗКАЧВАНЕ: 1.03.1993 г. от зоолозите Петър Берон и Владимир Бешков
В буквален превод от местния език баконджо „Рувензори“ означава „Господаря (или бащата) на дъжда“. Другото популярно име на тази удивителна планина е Lunac Montes - Лунните планини. С него те са обозначени на карта, изготвена от египетския географ Клавдий Птоломей през 150 г. сл.Хр. Шестстотин и петдесет години преди Клавдий Есхил пише за „Египет, хранен от снеговете“. Да се чудиш откъде древногръцкият драматург е знаел, че от покритата с ледници и сняг Рувензори извират едни от най-големите притоци на река Вели Нил.
Рувензори е най-слабо посещаваната висока планина в Африка поради големите трудности, които човек трябва да преодолее, докато излезе в зоната на ледовете - километрите блата, калища, покрити с мъхове скали и гъсти тропически планински гори. Годишно едва около 2500 души посещават парка (за сравнение, Килиманджаро се посещава от над 38 000 души). Рувензори сигурно е и единствената планина в света, в която през цялото време се ходи само с високи ботуши. Трекинг обувките се носят само в района на хижите и в деня. когато се изкачват върховете. По време на изкачването засякохме едни чехи, които бяха спестили десет долара за ботуши и след седмица газене в блатата изглеждаха в крайно окаяно състояние. Тук ежедневно вали дъжд, влажността е висока, времето се променя непрекъснато, а ветровете пренасят нагоре-надолу само облаци и мъгли. Панорамни гледки, изгреви и залези могат да бъдат наблюдавани за по няколко минути на ден, и то при късмет.