Майстора и Маргарита
- Автор: Булгаков Михаил Афанасьевич
- Год: 1990
- Язык: болгарский
- Год: Интерпринт
- Переводчик: Лиляна Тодорова Минкова
- Жанр: Советская классическая проза
Электронная книга - «Майстора и Маргарита». Краткое содержание книги:
И тъй, Стьопа взе да пъшка. Понечи да викне домашната прислужница Груня и да й поиска пирамидон, но можа все пак да съобрази, че това е глупаво и че Груня, разбира се, няма пирамидон. Опита се да викне на помощ Берлиоз, два пъти изстена: „Миша… Миша…“, но, както сами разбирате, отговор не получи. В апартамента цареше пълна тишина.
Стьопа размърда пръстите на краката си и се досети, че е легнал с чорапи, прокара трепереща ръка по бедрото си, за да установи дали е с панталон, или не, но не можа да разбере.
Най-сетне му стана ясно, че е изоставен, самотен, че няма кой да му помогне, и реши да стане, каквито и нечовешки усилия да му струва това.
Стьопа разлепи слепените си клепачи и видя, че се отразява в огледалото като човек с щръкнала на всички посоки коса, с подпухнала, обрасла с черна четина физиономия, плувнали в тлъстина очи, с мръсна риза и вратовръзка, по наполеонки и по чорапи.
Такъв се видя в огледалото, а до огледалото видя непознат човек, облечен в черно и с черна барета.
Стьопа седна на леглото и опули, доколкото можеше, кръвясалите си очи срещу непознатия.
Мълчанието наруши този непознат, той произнесе с нисък, тежък глас и с чуждестранен акцент следното:
— Добър ден, пресимпатични Степан Богданович!
Настъпи пауза, после Стьопа с огромно усилие изрече:
— Кой сте вие? — и се изненада, че не може да познае гласа си. Думата „кой“ произнесе с дискант, „сте“ — басово, а от „вие“ изобщо нищо не се получи.
Непознатият дружелюбно се усмихна, извади голям златен джобен часовник с брилянтен триъгълник на капака, който иззвънтя единайсет пъти, и каза:
— Единайсе. Точно един час ви чакам да се събудите, понеже ми казахте да бъда тука в десет. Ето ме!
Стьопа напипа на стола до кревата панталона, прошепна:
— Извинете… — обу го и помоли с дрезгав глас: — Припомнете ми, моля ви, името си.
Беше му трудно да говори. На всяка дума сякаш някой забождаше в мозъка му игла и му причиняваше адска болка.
— Как! Забравили сте дори името ми? — непознатият се усмихна.
— Простете… — изхриптя Стьопа и усети, че махмурлукът го дарява с нов симптом: стори му се, че подът до леглото потъна някъде и ей сега ще полети и той надолу с главата при дяволите в преизподнята.
— Скъпи Степан Богданович — заговори посетителят, като се усмихваше проницателно, — никакъв пирамидон няма да ви помогне. Придържайте се към старото и мъдро правило, че клин, клин избива. Единственото, което ще ви върне към живот, са две чашки водка с нещо пикантно и топло за мезе.
Стьопа беше хитър човек и колкото и да му беше лошо, съобрази, че щом са го сварили в такова състояние, трябва да си признае всичко.
— Откровено казано — с мъка обърна той език, — аз снощи малко нещо…
— Нито дума повече! — отвърна посетителят и се дръпна встрани заедно с креслото.
Стьопа видя облещен, че на масичката е сложена табла, а на нея филии бял хляб, пресован чер хайвер в купичка, чинийка мариновани бели гъби, нещо в тенджерка и най-сетне водка в тумбестата гарафа на бижутершата. Особено го смая фактът, че гарафата беше запотена. Впрочем нищо чудно, тя беше сложена в легенче с много лед. С една дума, сервирано бе чисто и умело.
Непознатият не допусна изумлението на Стьопа да придобие болезнен характер и бързо му наля половин чаша водка.
— Ами вие? — изписука Стьопа.
— С удоволствие!
Стьопа поднесе с трепереща ръка чашата към устата си, а непознатият гаврътна на един дъх съдържанието на своята: Докато дъвчеше черния хайвер, Стьопа промълви:
— Ами вие, моля… няма ли да си замезите?
— Много благодаря, свикнал съм без мезе — отговори непознатият и отново напълни чашите. Отхлупиха тенджерката, в нея се оказаха кренвирши с доматен сос.
И ето че проклетата зеленина пред очите се стопи. Стьопа вече изговаряше ясно думите и най-важното, спомни си някои неща. А именно, че всичко това беше станало вчера в Сходня, във вилата на автора на скечове Хустов, където този Хустов беше закарал Стьопа с такси. Спомни си също, че се качиха в таксито пред „Метропол“, с тях имаше още някакъв човек, май че актьор… с грамофон в куфарче. Да, да, да, във вилата беше! Спомни си също, че от грамофона кучетата почнаха да вият. Само дамата, която Стьопа се беше опитал да целуне, оставаше неизяснена… дявол я знае коя е… май работи в радиото, пък може и да не работи там.
Така вчерашният ден започваше постепенно да се прояснява, но Стьопа сега се интересуваше много повече от днешния и по-точно от появата на непознатия в спалнята, и то на всичко отгоре с мезета и водка. Ето това не би било зле да се изясни!