Лейди КАЛИГУЛА
- Автор: Браун Ласе
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: ИК "БАРД" ООД
- ISBN: 978-954-585-870-3
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Романы для взрослых
Электронная книга - «Лейди КАЛИГУЛА». Краткое содержание книги:
Рано на следващата сутрин, след като беше безразсъдно обладавана, измъчвана, връзвана, бита и "изнасилвана" от безмилостния младеж, Ладиса излезе от спортната зала с него в състояние на пълен екстаз. Все още дишаше тежко и коленете ѝ трепереха от неговите бурни атаки и нейните трескави реакции към тях. Беше облегнала глава на рамото му, очите ѝ искряха от любов, не можеше да се отлепи от него. Не можеше да се насити на целувките му, искаше още и още. Двамата скочиха в басейна и правиха любов и там, в топлата вода.
– Е, ще ми кажеш ли името си сега? – попита тя и го целуна нежно по врата, докато двамата взаимно си подсушаваха телата.
– Мамерк – отвърна той. Името ѝ хареса. Не знаеше, че преди два месеца същият красив младеж жестоко унижи и мъчи Бризея в хазартния дом на Муций, като за малко не уби галската робиня.
– Знаеш ли моето? – попита го тя.
– Не е ли... Курва? – отвърна той и я щипна по слабините.
– Май това ти хареса, а?
– Отива ти като леопардова кожа.
– Видя ли ме край Пещерата на вълчицата?
Мамерк се намръщи.
– Да не си била една от курвите там?
– Е, бях там със съпруга си.
– О, не знаех, че си омъжена... И кой е той? Едрият мъж, който беше с теб на вечерята?
Лейди разбра, че той не знае нищо за нея, че е съпруга на императора на Рим.
– Не, съпругът ми в момента не е тук – каза тя, защото се страхуваше, че ако му каже истината, Мамерк ще избяга или няма да е толкова суров с нея.
– Хубаво... Най-добре да не му казваме каква курва си.
– Той знае... – заяви тя и се усмихна.
Мамерк я погледна с презрение. Сграбчи зърната ѝ и започна да ги извива, да ги дърпа и да ги драска. Тя пък хвана пениса му и усети как нараства и се втвърдява в ръцете ѝ. Той я ухапа по рамото, блъсна я върху кърпата и влезе в нея през задния ѝ вход. Тъй като беше в сексуалния си пик, Мамерк я обладава много пъти, и то много агресивно през целия ден. А тя поемаше силата му и му се отдаваше без мисли за болката и сигурността си. Но когато отидоха в апартамента ѝ за един късен обяд, той разбра, че е съпруга на Калигула и въпреки силната химия и желанието му да се люби с нея, които ги държаха будни и възбудени от момента, в който се видяха на вечерята, настроението му се промени.
– Мамерк, няма за какво да се притесняваш! – каза тя и го прегърна. – Цезарят е велик мъж с велик ум! Ще е доволен, ако разбере, че съм се влюбила в такъв красив млад мъж като теб.
Той поклати глава.
– Ти си бритка, не можеш да разбереш римските мъже.
– Защо си мислиш така?
– Защото това, което току-що изрече, показва, че той те държи във властта си и това те прави изцяло безинтересна за мен.
Без да каже и дума повече, Мамерк се обърна и излезе.
Ято лястовици прелетя покрай ръба на слънцето на изток от Неми зад Апенините на втория ден след нони (единадесетия ден на март) и възвести, че през нощта бурята се е преместила на запад, където все още се виждаше как бушува над Анциум.
В своята резиденция Калигула беше малко загрижен за съдбата на Саломе, която трябваше да пристигне в пристанището на Остия ден преди нони. Предположи, че командирът на римския ескорт е наредил малкият флот да се приюти в някой залив на островите между Неапол и Рим, преди да го настигне бурята.
Междувременно в работата по договорите с посланиците настъпи положителен обрат. Лъв Гарта, влиятелният пратеник на царя на Понтос, разви силна страст към Друзила по време на празненството при Калигула първата вечер и на следващия следобед в апартамента ѝ двамата съставиха доста приемлив контракт за царя, който можеше да послужи за модел и на другите посланици.
Тя знаеше, че той е увлечен по нея и че обожава да потрива халките ѝ, за да я възбужда, затова поправи в полза на Рим няколко от клаузите, като остави Гарта да свали туниката ѝ, и започна да работи заедно с него съвсем гола. На няколко пъти, когато възникваха противоречия по някои детайли на договора, тя сядаше в скута му и го оставяше да усети колко много желае да я люби веднага щом се съгласеше с нея. Чарът ѝ, разбира се, беше неустоим. След два часа това, което започна като тежки преговори по дръзките условия на царя на Понтос, завърши в пълно съгласие и със страстна прегръдка. Взаимното привличане на Друзила и Гарта прерасна в див секс, докато писарите в съседните кабинети преписваха калиграфски по няколко копия от договора, които на следващия ден щяха да бъдат предадени на императора с подписа на Лъв Гарта.