Илинден

— Затворник си ти?…

Поприбра се Борис с тяхна помощ, поизчисти се и те му извадиха билет за железницата до Битоля.

Когато файтонът издрънка със звънчетата си и спря пред портата на бащиния му дом, показаха се от къщи баща му и майка му — премалели от вълнение и толкова стари вече, та не можеха да изтичат, да полетят към него. Прегърна го старият баща и се разрида, а майка му не знаеше как по-добре да го посрещне и току му поднесе детето, малкия му син. Взе го Борис в ръцете си, а то пораснало вече, дигнало русокоса главица, и бяха го научили двамата стари люде да повтаря:

— Тататата…

Борис веднага забеляза: детето го гледаше с очите на Ружа. То сложи малката си длан на лицето му. От малкото му тяло полъхваше чудно хубаво, свое благоухание. Борис почувствува как проникна до сърцето му топлината на детската ръка и тоя чуден дъх на детското телце. Пробуждаше се в сърцето му ново, непознато досега чувство. Но с това започва вече разказът за Милостивия и четворицата му синове.