Томичукалата
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Stephen Kings Novels #24
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Томичукалата». Краткое содержание книги:
Боби Андерсън, авторка на уестърни, случайно се натъква на грамаден и странен предмет. По-късно тя споделя с приятеля си Джо Гарднър — поет и заклет алкохолик: „Беше летяща чиния. Нито един самоуважаващ се автор на научнофантастични романи не би описал подобно нещо, а пък ако го стори, нито един самоуважаващ се редактор не би го допуснал в книгата… Няма по-изтъркан писателски трик.“
Но около летящата чиния, катастрофирала още преди ледниковия период, витаят зли сили, които въздействат на хората в градчето, превръщат ги в томинокърс, загубили човешкия си облик. Невинни уреди като косачки, автомати за кока-кола и прахосмукачки оживяват и започват да убиват. Извънземните въздействат чрез компютри, четящи мисли, свързани с видеокасетофоните на местните жители.
Кошмарът започва…
26
Гард чу писъците — много на брой този път — и ги изолира, доколкото можеше. Те нямаха значение. Нищо друго нямаше значение, освен да стигне до последната спирка на линията.
Нямаше смисъл да се опитва да кара тракторчето да лети. Той го включи на първа и тръгна през чудовищната, безполезна, горяща градина на Боби.
Настъпи един миг, в който реши, че няма да успее да мине; огънят се бе разгорял от бурените и прекомерно порасналите растения по-бързо, отколкото му се бе виждало възможно. Горещината беше невероятно силна, изпичаща. Скоро дробовете му щяха да се сварят.
Той долови глухи, пукащи звуци, като пращенето на дебели борови цепеници в камина, погледна и видя как избухват няколко тикви. Воланът на тракторчето вдигаше мехури по ръцете му.
Горещина по главата му. Гардънър посегна към нея. Косата му гореше.
27
Цялата вътрешност на бараката вече бе в пламъци. В средата й трансформаторът пукаше и се топеше, едно пулсиращо котешко око сред ада.
Питър лежеше на една страна, с най-после умирили се крака. Ев Хилман гледаше в трансформатора с изтощена съсредоточеност. Течността, която го обгръщаше, започваше да става много, много гореща. Това беше добре; не изпитваше болка, не във физическо отношение. Изолацията на главния кабел, който го свързваше с трансформатора, вече започваше да се топи. Ала връзката още издържаше. За миг, в горящата барака, тя удържа и Ев Хилман си помисли:
„Последно нещо. Дай му възможност да се измъкне. Последно нещо…“
ПОСЛЕДНО НЕЩО
блесна екрана на компютъра.
ПОСЛЕДНО НЕЩО ПОСЛЕДНО НЕЩО ПОСЛЕДНО НЕЩО
После се изпълни с деветки.
28
Разрушението в двора на Боби Андерсън беше невероятно.
Дик и Нют го наблюдаваха, омаяни, почти невярващи. Както онзи ден в гората, със стареца и ченгето, Дик откри, че се пита как е „възможно“ всичко толкова да се обърка. Те двамата — и всички останали, които още не бяха пристигнали — се намираха на достатъчно голямо разстояние от смъртоносния обхват на слънчобрана, но въпреки това Дик все още не ставаше. Не беше сигурен, че ще „може“.
В двора хората горяха като изсъхнали плашила. Някои тичаха, ръкомахаха, грачеха, пискаха с гласовете и умовете си. Неколцина — малкото щастливци — успяха да се дръпнат навреме. Франк Спрус бавно мина край мястото, където лежаха Дик и Нют, с изгорена половина на лицето си и показваща се от тази страна челюст в полуусмивка. Блясваха ярки експлозии, когато носеното от някой от тях оръжие гръмваше и се саморазрушаваше.
Очите на Дик срещнаха тези на Нют.
Да ги изпратим да го обградят! Да го нападнат във фланг! Трябва да
Да разбирам но о Господи трябва да има десетина двайсет от нашите обхванати от пламъци
ПРЕСТАНИ С ТОВА ОТВРАТИТЕЛНО ХЛЕНЧЕНЕ!
Нют се дръпна и присви устни в зла беззъба гримаса. Дик не му обърна внимание. Мисловната мрежа се бе разпаднала. Сега можеше да ги накара да го чуят.
„Заобиколете! Заобиколете! Хванете го! Хванете пияницата! Заобиколете!“
Те започнаха да се придвижват, първо бавно, със замаян израз по лицата, после все по-бързо и целенасочено.
29
Екранът на компютъра избухна. Прозвуча закашлян гръм, като прочистване на гигантско, задръстено с храчки гърло, и от душовата клетка, в която беше държан затворен Ев Хилман, рукна гъста зелена течност. Тя стигна до огъня и забълва смъртоносна зелена пара. Ев, най-после милостиво мъртъв, изплува като риба от пръснатия си аквариум. Миг по-късно Питър го последва. Ан Андерсън тръгна последна, а мъртвите й ръце все още бяха извити като орлови нокти.
30
Огненият слънчобран замря. Сега не се чуваше никакъв друг звук, освен писъците на умиращите и настоятелният глас на Дик. Летният ден се бе превърнал в ад. Дворът на Боби представляваше езеро от пръст, пълно с островчета от огън. Ала томичукалата винаги носеха огън накрая и те бързо свикваха с него.
Нют присъедини гласа си към този на Дик. Кайл беше мъртъв, Адли — лошо обгорен. Въпреки това Ад присъедини смъртно ранения си глас към техните:
„Хванете го преди да е стигнал до кораба! Той е още жив! Хванете го преди да е стигнал до кораба! Преди да е стигнал до кораба!“
Томичукалата бяха извадили лош късмет. Онези петнайсетина от тях, които бяха изгорели в двора на Боби, не бяха особено важни. Но Боби бе мъртва; Кайл бе мъртъв; Адли скоро щеше да умре; трансформаторът беше разрушен, точно когато занимаващите се със затварянето на границите бяха заявили, че нуждата им от него е критична. И Гардънър още бе жив. Колкото и да бе невероятно, Гардънър още бе жив.