![Вещиците: Полунощ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/1/5/veshchicite-polunoshch-bg-download.jpg)
Электронная книга - «Вещиците: Полунощ [bg]». Краткое содержание книги:
Тя се настани на една от пейките, роклята й блестеше като бяло петно в сенките, смарагдът сияеше на гърдите й.
„Опасност, Лайтнър“, казах си аз. „Ти си в опасност.“
— Господин Лайтнър — каза тя и погледна към мен, когато се настаних срещу нея, — просто ми кажете какво искате!
— Деидре, аз знам много неща — отвърнах. — Неща за теб, за майка ти и за майката на твоята майка, както и за нейната майка. История, тайни, слухове, генеалогии… всякакви неща. В една къща в Амстердам има портрет на жена, която е твоя предтеча. Казва се Дебора. Тя е купила този смарагд от един бижутер в Холандия преди стотици години.
Нищо от казаното не я изненада. Тя ме изучаваше, очевидно се опитваше да разбере дали лъжа и дали имам лоши намерения. Аз самият бях доста притеснен. Говорех с Деидре Мейфеър. Най-после седях до Деидре Мейфеър.
— Деидре — казах аз, — кажи ми, ако искаш да научиш това, което знам. Искаш ли да видиш писмата на един мъж, който е обичал твоята прародителка Дебора? Искаш ли да чуеш как тя е умряла във Франция и как нейната дъщеря е прекосила морето до Сан Доминго? В деня на нейната смърт Лашър е разразил ужасна буря над града…
Млъкнах. Като че думите пресъхнаха в устата ми. Лицето й бе претърпяло шокираща промяна. За миг си помислих, че я завладява гняв, но после осъзнах, че е някаква огромна вътрешна борба.
— Господин Лайтнър — прошепна тя, — не искам да знам нищо. Искам да забравя това, което вече знам. Дойдох тук, за да се махна.
— О — промълвих аз и замълчах.
Усещах как се успокоява. Изобщо не знаех какво да кажа. Но след малко тя рече:
— Господин Лайтнър — гласът й беше овладян, макар и преливащ от емоция, — леля ми казва, че вие ни изучавате, защото вярвате, че сме специални хора. Искате да помогнете на злото в нас, и то само от любопитство. Не, не ме разбирайте погрешно. Тя има предвид, че като говорите за злото, вие го подхранвате. Като го изучавате, му давате още живот. — Меките й сини очи молеха за моето разбиране. Колко невероятно спокойна изглеждаше, изненадващо спокойна.
— Разбирам какво има предвид леля ви — казах аз. Всъщност бях изумен. Изумен, че Карлота Мейфеър знае кои сме и дори разбира до известна степен каква е целта ни. Но после се сетих за Стюарт. Той сигурно бе разговарял с нея. Това беше доказателство. Тази и още хиляди мисли изпълваха главата ми.
— Това е като при спиритуалистите, господин Лайтнър — каза Деидре със същата любезност и благоразположеност. — Те искат да говорят с духовете на мъртвите си предци. И въпреки всичките си добри намерения, само увеличават силата на демони, за които не знаят нищо…
— Да, зная за какво говориш, но повярвай ми, искам само да ти дам информация, да ти позволя да научиш…
— Но не разбирате ли, аз не желая. Искам да оставя миналото зад гърба си. — Гласът й леко потрепна. — Не искам да се връщам у дома.
— Е, добре — отвърнах аз. — Разбирам те напълно. Но ще ми направиш ли една услуга? Запомни името ми. Вземи тази визитна картичка и запомни телефонните номера на нея. Обади ми се, ако имаш нужда от мен.
Тя взе картичката. Гледа я доста време, после я пъхна в джоба си.
Усетих се, че я гледам притихнал, гледах огромните й невинни сини очи и се опитвах да не се спирам на красотата на младото й тяло, на прекрасно изваяните й гърди в памучната рокля. Лицето й изглеждаше много тъжно в сенките.
— Той е дяволът, господин Лайтнър — прошепна тя. — Наистина.
— Но тогава защо носиш смарагда, скъпа моя? — попитах аз импулсивно.
Тя се усмихна. Посегна към камъка, стисна го и после го дръпна така силно, че верижката се скъса.
— По една определена причина, господин Лайтнър. Това беше най-лесният начин да го донеса тук, защото имам намерение да го дам на вас. — Тя протегна ръка и го пусна на дланта ми.
Аз се втренчих в него, не можех да повярвам, че държа това нещо.
Казах й напълно объркан:
— Нали знаеш, че той ще ме убие. Ще ме убие и ще ти го върне обратно.
— Не, не може да го направи! — рече тя. Гледаше ме невиждаща, ужасена.
— Разбира се, че може — казах аз. Но бях засрамен от думите си. — Деидре, нека ти кажа какво зная за този дух. Нека ти кажа какво зная за останалите, които са виждали подобни неща. Ти не си сама в това. Не е нужно да се бориш сама.
— О, господи — прошепна тя и затвори очи. — Той не може да го направи — повтори след малко, но не звучеше убедена. — Не вярвам, че може да направи такова нещо.