Изворът [bg]

Кийтинг отиде в жилището на Роурк следващата вечер. Не беше сигурен дали е чакал нетърпеливо. Усещането, че мозъкът му е ударен, избледняваше. Способен беше да действа, но не и да преценява.

Застана насред стаята на Роурк и бавно се огледа. Благодарен беше на Роурк за всичко, което бе премълчал. Сам заговори за премълчаното, задавайки въпроса:

— Това е „Енрайт Хауз“, нали?

— Да.

— Нали ти я построи?

Роурк кимна и каза:

— Сядай, Питър. — Беше съвсем наясно.

Кийтинг носеше чантата за документи. Беше натъпкана и тежка. Остави я внимателно на пода, опряна на един стол. След това разтвори ръце, задържа ги разтворени и попита:

— Е?

— Питър, можеш ли за миг да си представиш, че си сам на света?

— Представям си го от три дни.

— Не, имам предвид нещо друго. В състояние ли си да забравиш онова, което са те учили да повтаряш, и да започнеш да мислиш, да мислиш усилено, със собствения си мозък? Има неща, които искам да разбереш. Това е първото ми условие. Сега ще ти кажа какво искам. Ако мислиш по този въпрос като повечето хора, ще кажеш, че няма значение. Но ако реагираш така, няма да се заема с проекта. Ще се съглася само ако вникнеш докрай колко е важно.

— Ще опитам, Хауърд. Бях… казах ти всичко съвсем честно вчера.

— Да. Ако не беше така, още вчера щях да ти откажа. Струва ми се, че си в състояние да разбереш и да поемеш своята част.

— Съгласен ли си да направиш проекта?

— Може би. Ако ми направиш добро предложение.

— Хауърд… готов съм на всичко, което поискаш. Каквото и да е. Бих си продал душата…

— Точно това искам да разбереш. Да си продадеш душата е най-лесното нещо на света. Хората го правят непрекъснато, през целия си живот. Ако поискам да си запазиш душата… ще разбереш ли защо е много по-трудно?

— Да… Мисля, че да.

— Така ли? Давай нататък. Искам да ми кажеш защо да се съглася да проектирам „Кортланд“. Искам да ми направиш предложение.

— Ще ти дам всичките пари, които ми платят. Нямам нужда от тях. Мога да ти платя и двойно повече. Ще удвоя хонорара.