Търговска къща (Част I)
- Автор: Клавелл Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Мандаджиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Търговска къща (Част I)». Краткое содержание книги:
„Да. Както винаги Куилън беше прав! Но той греши по отношение на мен. Аз няма да се успокоя за половината награда. Ще се боря за всичко. Ще имам не само Ягуара и този апартамент, но къща в Калифорния и най-вече американско богатство, далеч от Азия. Няма да съм евроазиатка, а жена като всяка друга — красива, безгрижна и любяща.
О, ще съм най-добрата съпруга, която някой мъж някога е имал.“
— Тръгна ли си? — Ах Фат се разхождаше безшумно в стаята, разчиствайки автоматично. — Добре, много добре. Да направя ли чай? Трябва да си уморена. И така, чай, а?
— Не. Да, да направи, Ах Фат.
— Да направя чай. Работа, работа, работа. — Старицата се затътри към кухнята. Беше облечена в черни торбести панталони и бяла блуза с набор, а черната й коса беше на дълга плитка. Тя се грижеше за Орланда от раждането й. — Добре го огледах долу на стълбите, когато ти и той пристигнахте. За един прост човек той е доста представителен — каза тя размишлявайки.
— О? Не те видях. Къде беше?
— Долу до стълбите. — Изкикоти се Ах Фат. — Ееее, погрижих се добре да се скрия, но исках да го видя. Хм. Ти изпрати нещастната си стара робиня навън в дъжда със старите ми кокали, а какво значение има дали съм тук, или не? Кой ще ти донесе сладкиши и чай или нещо за пиене в леглото, когато си си свършила работата, а?
— О, млъкни! Млъкни!
— Недей да говориш така на старата си майка! Тя знае как да се грижи за теб! Е, да, малка императрице, но и на двамата ви беше ясно, че мъжът и жената са готови да се съединят в битката. Вие двамата изглеждахте толкова щастливи, като котки във варел с риба. Но нямаше нужда аз да излизам.
— Чуждите дяволи са различни, Ах Фат. Исках го тука сам. Чуждите дяволи са срамежливи. А сега направи чая и пази тишина или пак ще те изпратя навън!
— Той ли ще е новият господар? — извика Ах Фат с надежда. — Време е да си имаш господар, не е добре да си нямаш димящ комин пред вратата от нефрит. Твоята врата ще се съсухри и ще стане суха като пръст от малкото й употреба. О, забравих да ти кажа две новини. Предполага се, че Бившите вълци са от Макао. Те ще ударят отново преди новата луна. Така говори мълвата. Всички се кълнат, че е истина. А другата е, че, хм, старият Кафър Ток на сергията за риба казва, че този чужд дявол от Голдън Маунтън има повече злато от евнуха Танг.
Танг беше легендарен евнух в двора на императора в забранения град Пекин, чиято страст към златото била толкова голяма, че целият Китай не можел да я задоволи. Толкова много го мразели, че следващият император го натоварил с нечестно спечеленото, докато тежестта на златото не го смазала до смърт.
— Ти не ставаш по-млада! Ние трябва да сме сериозни. Той ли ще е?
— Надявам се — каза Орланда бавно.
„О, да“ — помисли си тя пламенно, без сили от вълнение. Знаеше, че Линк Бартлет е единствената възможност в живота й. Изведнъж отново се изплаши, че е преиграла, че той няма да се върне. Тя избухна в сълзи.
Бартлет пресече малкото фоайе и излезе навън, за да се присъедини към половин дузина хора, които нетърпеливо чакаха такси. Пороят беше непрекъснат. Коли и камиони ръмжаха предпазливо нагоре и надолу по стръмния път, плискаха през водовъртежите и въртопите, чистичките на колите цъкаха, а прозорците бяха замъглени.
„Може би трябва да се заемем със строителство тук. Когато много хора се борят за малко земя това означава печалба, огромна печалба. И се изплаща за три години. — Господи!“ — помисли Бартлет.
Едно такси се завъртя, без да го е грижа, че има локви. Слязоха пътници, други се качиха с мърморене. Една китайска двойка излезе от входа, бутна го, както и останалите от редицата — високо говореща жена с огромен чадър и скъп шлифер, а съпругът й хрисим и кротък край нея. „Ще те вземат дяволите, маце — помисли си Бартлет — няма да ме изпревариш.“ Той се придвижи в по-добра позиция. Часовникът му показваше 10:35.
„А сега какво нататък? — запита се той. — Не се оставяй да си изгубиш ума по Орланда. «Струан» или Горнт!
Днес е денят на схватката, утре е петък — денят за разчистване на сметките, уикендът е за прегрупиране, понеделник е за последната атака и към три часа следобед трябва да имаме победител.
Кой искам да победи? Дънрос или Горнт?
Този Горнт е късметлия, беше късметлия. Господи, Орланда е нещо друго. Щях ли да скъсам с нея, ако бях на негово място? Разбира се. Разбира се, че щях. А, може би не — нищо не се е случило. Но щях да се оженя за нея в мига, в който това беше възможно и нямаше да изпращам нашето дете като пакет за Португалия. Този Горнт е един негодник и мръсник. Или дяволски умен. Кое?