Съдбата на Шута
- Автор: Хобб Робин
- Серия: Шутът и убиецът #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Съдбата на Шута». Краткое содержание книги:
Убиец, шпионин и майстор на Умението, Фицрицарин вече е твърдо установен в кралския двор в Бъкип. Заедно с принц Предан, наставника си Сенч и слабоумния, но надарен с огромен талант в Умението Шишко, Фиц се опитва да помогне за изпълняването на мисия, която би могла да осигури мира между Шестте херцогства и Външните острови и да спечели за Предан ръката на нарческа Елиания. Нарческата е поставила на принца немислима задача — да обезглави дракон, скован в ледовете на остров Аслевял. Но не всички кланове от Външните острови подкрепят опитите да се посегне на почитания им защитник. Дали зад искането на нарческата не се спотайват някакви тъмни сили? И може ли Фиц да разкрие загадките навреме, за да спаси съюза — и света?
Сложно, изпълнено с атмосфера приключение с множество изненади, печелившо съчетание от силни герои и пъстроцветни общности.
— Престани! — сурово ме прекъсна той. — Да не мислиш, че ми е лесно? Да не мислиш, че тази благородна причина е единствената? Да не мислиш, че ми е лесно да те оставя? Не. В раздялата ни има по-лична причина. Видях те след смъртта ми, как се радваш на неща и хора, от които толкова дълго си се лишавал. Видях как след смъртта ми живееш живота, който е трябвало да живееш. Ти ми даде още живот. Нима трябва да го използвам, за да ограбя твоя? — Помълча и добави: — Мога да те обичам, Фиц, но не бива да позволявам на тази любов да унищожи теб и твоята същност.
Разтърка лице и възкликна раздразнено, като погледна олющилата се под пръстите му кожа. Изтръска я, отново разтърка енергично цялото си лице, после отпусна ръце в скута си и се загледа в огъня. Чаках, объркан и намръщен.
Зад нас Прилкоп се движеше тихо из помещението. Чух някакво тракане и се обърнах. Беше отворил торбичката си и изваждаше от нея малки кубчета от камък. Паметен камък, изсечен в еднакви кубчета като онези, които бях видял в стаята на Праотците. Вдигна едно от тях до слепоочието си, усмихна се и го остави, взе второ, после трето. Бързо забелязах, че ги реди в различни купчинки. Усети, че с Шута го наблюдаваме, усмихна се и вдигна едно кубче.
— Музика. — Друго кубче. — Малко поезия. История. Пак музика.
Протегна едно към мен, но аз не го взех. Шутът обаче го докосна със сребристия от Умението връх на пръста си. Отдръпна се, сякаш се беше опарил, после ми се усмихна.
— Наистина музика. Като бурен поток. Трябва да опиташ, Фиц.
— Разговаряхме — напомних му тихо. — За връщането ти в Бъкип с мен.
— Не. Разговаряхме, че няма да се върна. — Опита се да се усмихне, но не се получи.
Продължих да го гледам мълчаливо. Той каза нещо на Прилкоп. В същия момент с мен се свърза Сенч.
Трябва да говоря с кралицата.
В момента не мога. Пробвай с Шишко.
Много добре знаеш защо няма да ми свърши работа. Моля те, Фиц. Няма да отнеме много време.
Така каза и миналия път. Освен това не съм при кралицата. Минах през Стълба. При Шута съм.
Какво? Без да ни предупредиш? Без да се посъветваш с нас?
Доколкото знам, моят живот си е мой.
Не — отсече Сенч. — Не е, сир. Снощи ти тегли граница и усетих, че го направи с одобрението на кралицата. Не можеш в един момент да поемаш тази отговорност, а в следващия да я захвърляш. Короните не се свалят така лесно.
Не съм истински крал и ти много добре го знаеш.
Твърде късно е за подобна позиция, Фиц! — ядосано отвърна Сенч. — Твърде късно. Кралицата ти предложи властта и ти я прие.
Не се предадох. А и не можех да реша дали съм съгласен с него, или не.
Дай ми малко време. Вече би трябвало да сте в открито море. Какво толкова важно може да има, след като сте отплавали?
Ще се наложи да почака, така е. Но не бива да изчезваш, без да ни предупредиш.
Да не би да съм слуга, който да не разполага с време за себе си?
По-лошо. Ти си крал. И Жертва. За всички.
Прекъсна връзката, преди да успея да отговоря. Примигнах и осъзнах, че току-що съм чул вратата да се затваря. Прилкоп беше излязъл. Шутът ме гледаше — беше разбрал, че използвам Умението, и чакаше отново да насоча вниманието си към него.
— Извинявай. Беше Сенч. Бърза както винаги. Искаше да говори с кралицата. Твърди, че щом ме е признала за Жертва, макар и само временно, имам всички задължения и отговорности на крал. Това е нелепо.
— Нима?
— Много добре знаеш, че е нелепо!
Защитната ми реакция отприщи порой думи. Сякаш се бяха събирали като вода зад бент, докато ме бе чакал.
— Фиц. Върни се към живота, който трябва да живееш. И го обичай без никакви резерви. Точно това видях да правиш. — Засмя се, но в смеха му имаше истерична нотка. — Това дори ми помагаше, докато умирах. Да знам, че ще живееш така след смъртта ми. Когато болката ставаше непоносима, съсредоточавах мислите си върху това как те видях и я оставях да мине през мен.
— Но… тя каза, че си ме викал. Докато те е измъчвала.
Веднага съжалих за думите си. Шутът изведнъж стана… стар и болен.
— Може и да съм те викал — въздъхна той. — Никога не съм твърдял, че съм храбрец. Но фактът, че е успяла да изтръгне това от мен, не променя нищо, приятелю. Нищо. — Загледа се в огъня, сякаш е изгубил нещо в него. Засрамих се, че съм му припомнил за мъченията. На никого не бива да се напомня, че е пищял пред хора, които са получавали удоволствие от това. — Може би това би трябвало да ме научи, че в много отношения не съм толкова силен, колкото би ми се искало. И че не бива да се поставям в положение, в което слабостта ми да навреди и на двама ни.